Неб кимна отново и отвори вратата, така че Уинтърс да може да мине. След това я затвори зад нея.
Изражението на момичето спря Рудолфо насред крачка. Изглеждаше сякаш по-дребна, очите й бяха зачервени и пусти, а устните й бяха плътно свити от мъка. Имаше бледи следи от сълзите, които бяха отмили пепелта и калта, изобразяващи страданието на народа й.
Рудолфо махна към канапето до огнището.
— Моля, седни при мен.
Тя се приближи бавно и седна, сплитайки ръце в скута си. Той се присъедини към нея.
— Значи Неб ти е казал?
Уинтърс вдигна поглед само за миг, след което кимна.
— Да. А аз казах на хората си. — Тя преглътна. — Поне на тези, които са тук. Наредих да осигурят птица и да пратят вест на семейството на Ханрик.
Рудолфо вдигна вежди.
— Мислиш ли, че е благоразумно толкова скоро?
Тя го погледна остро.
— Благоразумието не е важно, когато става дума за любов.
Рудолфо се усмихна и направи знак на езика на дома И'Зир.
„Благоразумието е особено важно, щом става дума за любов.“
— Лейди, животът ви се променя. Може да се наложи да мислите в друга насока. — Помнеше ранните дни, когато Ейринус, бащата на Грегорик, го съветваше тайно, за да може да командва с опит отвъд годините си. Помнеше и първия човек, когото бе предал на солените ножове на мъчителите, оставени от баща му. Техните изкупителни мъчения бяха едно от нещата, които бе решил да не оставя на сина си. Но от тях имаше полза, макар изкуплението, което изкарваха с кръв, да не носеше истинско покаяние. Единственият бунт в Деветте горски дома, който бе отнел живота на лорд Иаков и лейди Мариеле, бе посрещнат от младия Рудолфо с безмилостен и решителен отговор.
Уинтърс преглътна при думите му и кимна.
Рудолфо я погледна, дребна и уплашена, и видя себе си преди години. Той се наклони към нея.
— Лейди Уинтърс, родството ни остава. Деветте горски дома ще разкрият това коварство. Уверявам ви, че ще окажа съдействие по всички въпроси.
Очите им се срещнаха.
— Благодарна съм, милорд.
Рудолфо посегна за бутилката с огнедъх на масата и повдигна вежди към празната чаша.
— Какво ще правите?
Уинтърс кимна и той й наля малко от ликьора.
— Ще се провъзглася. Рано е, но може би така е било писано. — Изглеждаше объркана и бърчеше вежди. — Само… — Думите й заглъхнаха, тя вдигна чашата към устните си и отпи. После отново се взря в него. — Не видях това в сънищата си.
Рудолфо също си наля от питието.
— Как бихте могли?
Уинтърс сви рамене.
— Видях Неб насън. Видях падането на Уиндвир. С Неб сме виждали обещания ни дом. Мнозина от сънуващите ни крале също са виждали тези дни и ги описват в книгата.
— Възможно е на тези сънища да не може да се разчита винаги — предположи Рудолфо.
— И все пак, миг преди да се вдигне тревога, бях обзета от предчувствие.
Рудолфо се наведе към нея и тя му разказа набързо за преживяването.
— Вятър от кръв? — Той подсвирна и вратата се отвори. Един съгледвач подаде глава в кабинета. „Разбери какви остриета носеха нападателите.“ Съгледвачът кимна и затвори вратата. Рудолфо се обърна към Уинтърс. — Не се поддавам на суеверия, но това трябва да се провери. Ще накарам Исаак да се разрови. Може да се споменава някъде в архивите на библиотеката.
„Нощ на въпроси.“ А и оставаше проблемът с Портата на пазителя.
Чу се ново, по-силно чукане на вратата. Рудолфо вдигна глава.
— Да?
Едрик влезе в помещението.
— Видях Неб на стълбите. Пратих го да събира багаж за утре.
Уинтърс се сепна и Рудолфо забеляза изненадата й. „Заминаването на младежа я притеснява.“ Но разбира се, тя нямаше да попита къде отива.
— Мисля, че няма да тръгна с вас — каза Рудолфо. — Трябва да остана тук.
Едрик кимна и затвори вратата. Погледна към момичето, сякаш я виждаше за пръв път. Изненада се и после сякаш му стана неудобно.
„Може би искате да чуете тези новини насаме.“
Рудолфо видя, че Уинтърс следи ръцете на капитана, но явно не разбира знаците.
— Все още ли смятате да сторите това, което казахте? — попита той. После добави на жестомимичния език на кралете магове: „Мислите ли да се провъзгласите?“
— Да, милорд — отвърна тихо тя.
Рудолфо махна към отсрещния стол.
— Едрик, седни, налей си питие. — После кимна към момичето. — Нещата не са такива, каквито изглеждат.
Едрик си сипа от огнедъха.
— Явно е така.
Рудолфо кимна.
— Това е Уинтърс.