— Да, нашият млад лейтенант е запленен от нея.
— Е, тя не е това, което изглежда. Искам да ти представя Уинтерия бат Мардик, блатната кралица. — Рудолфо се усмихна леко при изненадата на Едрик. — Ханрик беше… — Не можа да се сети за подходящата дума.
— Моята сянка — помогна му Уинтърс с плътен глас. — Той беше образът, който представяхме пред Познатите земи, докато не навърша пълнолетие.
Едрик пребледня, погледна Рудолфо и после пак към момичето. Изглеждаше угрижен.
— Какво има?
Капитанът извърна очи.
— Преследваме нападателите. Нашите съгледвачи са омагьосани и ги следват от разстояние. Отделенията претърсват целия град и всяка стая на имението. Речната жена се грижи за лейди Там. Когато свърши, ще направи аутопсия на мъртвите нападатели, за да открие следите от магиите в органите им.
Рудолфо кимна.
— Извикай и главния мъчител.
Едрик наклони глава.
— Вече го сторих, генерале.
— Къде е Ханрик? — намеси се Уинтърс.
Едрик погледна към Рудолфо, който му кимна.
— Лежи, където падна. Не искахме да нарушаваме обичаите ви.
Уинтърс кимна.
— Благодаря, първи капитане. — После се обърна към Рудолфо. — Ще ни почетете ли, като организирате погребението на Ханрик?
Рудолфо не беше много наясно с блатните обичаи. Преди войната почти не беше срещал тези хора. Помнеше, че едно време баща му бе пленил краля им и го беше дал на мъчителите Изкупители, за да го научат да уважава границите на Деветте гори. Знаеше каквото и останалите — блатните се цапаха с пепел и кал и се опитваха да преживяват в негостоприемните северни пущинаци. Вярваха в мистицизма и екзалтираните пророчества, които кралете им оповестяваха с омагьосан глас във военните си проповеди. Знаеше, че имат обещан дом. Както и че погребват мъртвите си незабавно, а също и повалените врагове. Противното беше смъртоносна обида.
— Разбира се. Ще го положим, където изберете.
Тя наведе глава.
— Благодарна съм ви, милорд.
Едрик прочисти гърло и Рудолфо го погледна.
— Генерале, има и друго.
„Ето го. Нещото, което го тормози.“
— Казвай. — Рудолфо плъзна поглед към Уинтърс.
— Взехме брадвата да огледаме един от труповете. — Капитанът предпочете да продължи с жестове. „Нападателите са блатни.“
Рудолфо погледна към момичето.
„Това ще ти разбие сърцето. Вестта, че човекът, когото обичаше като баща, е повален от собствените ти хора.“ Пред очите му се замяркаха образи. Спомени за огън и за еретика Фонтейн — седми син на Влад Ли Там, — крещящ на тълпата, която пребиваше бащата на Рудолфо до смърт. Огледа последните следи от невинност по лицето на Уинтърс и изрече думите, които щяха да я обрекат.
— Кажи й!
След това затвори очи, за да не я гледа как се променя.
>> Влад Ли Там
Влад Ли Там посрещна шестата си дъщеря, когато тя слезе от лодката заедно с първата група деца. Подаде й пресен плод от манго и тя кимна леко.
— Благодаря, татко. — Беше остаряла елегантно и някогашната й червена коса вече беше бяла, тъй като наближаваше собствения си залез. Носеше шафранова роба, която указваше ранга й в семейството.
Влад отвърна на лекия поклон и се обърна към дечурлигата.
— Как сте тази сутрин? Добре ли спахте? — Опита да срещне погледа на колкото се може повече от тях и да ги изслуша, докато бърбореха едно през друго с ентусиазъм. — Добре, добре. — Плесна с ръце и се усмихна. След това посочи към пътеката за селото. В джунглата вече се чуваха тъпаните, оповестяващи новото родство, а димът от готварските огньове се издигаше в утринното небе. — Вървете да си намерите другарчета. Но не забравяйте обноските и уроците си.
Децата се засмяха и затичаха по плажа, като по-големите наглеждаха по-малките. Влад Ли Там се загледа след тях, а гребците избутаха лодката и се насочиха обратно към закотвените кораби.
Три от съдовете бяха продължили с пълна пара на юг, за да картографират морето и да съберат данни за следващата им спирка. Сега, след установяване на новото родство, щеше да изпрати още три. Трябваше да открият най-големите острови, да проучат обитателите от разстояние и да му предадат информацията.
Останалите шест трябваше да се ремонтират, доколкото бе възможно без корабостроителница, а и да охраняват дейността на Там в селото.
— Как мина? — усмихна се дъщеря му.
— Добре. Но скоро ще ми трябват нови лекарства.
Тя поклати глава.
— Странни обичаи.
„Не толкова странни.“ И той изпращаше синове и дъщери в стотици легла, за да създават съюзи и да събират информация. Куртизанските им занимания дори не бяха сред тайните на Познатите земи.