— Може би са малко по-прями, отколкото сме свикнали. — Той погледна към морето и после пак към нея. — Какви са твоите планове?
— С Барик ще се включим в пиршеството. След това той ще проучи острова заедно с големите ни синове.
Барик беше жрец воин от най-южния край на Изумрудения бряг, големия полуостров, който приютяваше клана Ли Там и множество тропически градове-държави в променливи конфедерации. Когато Влад бе обявил оттеглянето си от Познатите земи, всички бяха изоставили притежанията си, за да го последват. Всичките му деца, без едно — дори тези, които се бяха оттеглили от служба при него, за да създадат собствени семейства, се върнаха при призива. И той им беше благодарен за това. Спестяваха му тъгата, ако трябваше да организира убийствата им.
— Може и аз да се присъединя към тях — каза Влад Ли Там.
Рае Ли Там се усмихна.
— Сигурно ще си твърде зает да утвърждаваш родството. — Тя потупа торбата си. — Междувременно, припасите ми привършват и трябва да събера някои образци от местната флора.
Той кимна.
— Оглеждай се за кала.
— Разбира се, татко. — Тя кимна отново и тръгна бавно по брега, пренебрегвайки пътеката.
Влад Ли Там въздъхна и се протегна, след което се обърна да посрещне следващата лодка с деца. Щяха да я последват и други, носещи продуктите, с които Там щеше да се включи към празненството. Първата част от семейството му щеше да се точи цяла сутрин. Щяха да пристигат бавно, за да може местното племе да привикне с бледите пътешественици от североизтока. До утре щяха да превъзхождат по численост местните, но бяха подготвени да не подчертават този факт, като се разпръснат по целия остров. В следващите две седмици щяха да поднесат още дарове и да се сформират нови двойки. Това не беше задължително според обичаите на родството, но определено щеше да заздрави връзките. И нито за миг присъствието на Там нямаше да включва насилие или принуда.
Заплахата си имаше роля, но невинаги бе от полза при събирането на информация.
Някаква светлинка привлече погледа му и той погледна към носа на флагмана си „Странстващ вятър“. Хвана втората част на кодираното съобщение и изчака да го повторят. След това бързо разшифрова думите и цифрите.
Корабът на първия му син „Дъхът на бурята“ беше открил нещо на четири дни път южно оттук. Нещо, което изискваше вниманието му.
Влад извади огледалце и отговори. Още преди да довърши, от кораба се спусна лодка и първият му внук хвана греблата. Идваше сам, а дългата му червена коса се вееше на вятъра.
„Ще е достоен наследник.“ В някакъв момент мантията щеше да премине у първия му син, а след това и у Мал Ли Там. Той имаше най-доброто обучение на света. Беше изкарал ранните си години в андрофрансинското сиропиталище. Папа Интроспект се беше погрижил за това в началото на папството си, скоро след като бе помогнал на Петронус да избяга тайно от ордена. По него време Влад нямаше представа, че собственият му баща е задействал тези събития, още преди да му остави властта, близо две десетилетия по-рано.
Мал Ли Там разполагаше с ум и хитрост, с които може би съперничеше само на бащата на Влад, и си беше изградил име в Познатите земи, без да шуми излишно. Беше сключил дузина неочаквани съюзи и развалил половин дузина други — някои простиращи се чак до дните на преселението, — докато служеше на дядо си. Беше кръстен на пират, който бе спасил живота на баща му, и бе най-острата от стрелите в колчана на клана Ли Там.
„Какво ще наследиш, щом делото ми приключи?“ Беше трудно да се каже. Времето беше един от шифрите, които Влад разбираше добре. Домът му беше изграден в съгласие с писанията на Т'Ерис Уим, който казваше, че с достатъчно време и натиск дори реката ще промени коритото си без очевидна намеса. Но времето беше и съюзник, и враг. Вече беше на седемдесет и две, знаеше, че му остават лакти, а не левги. Беше приключил делата на дома си и бе превел богатствата си на ордена, защото знаеше, че на свой ред Петронус ще остави всичко на Рудолфо.
„И на четирийсет и втората ми дъщеря.“ Знаеше, че тя трябва да роди скоро. Броеше дните и бе започнал няколко поеми в чест на появата на лорд Иаков в този отруден свят.
Мал Ли Там скочи с лекота от лодката и я избута на пясъка. Беше бос и гол до кръста, обут в свободни копринени панталони. Когато приближи до Влад, се усмихна.
— Дядо — поздрави той и наклони глава.
Влад отвърна на поклона.
— Как се чувства първият ми внук тази сутрин?