Мал погледна към празния хамак и набързо построения навес и се усмихна по-широко.
— Обзалагам се, че съм по-отпочинал от теб.
Влад се засмя.
— Може да подремна следобед. — Посочи кораба. — Е, какво са открили?
— Татко не казва. — Мал бръкна в скрития джоб на панталоните си и извади измачкан и изцапан свитък.
Влад го разгъна и прочете кодираното съобщение два пъти, преди да го върне. Бележката беше четлива, макар да бе написана набързо и с трепереща ръка. В нея не се казваше нищо особено. Точките и петната сочеха координати отвъд сегашните им карти, както и спешна нужда от личното внимание на Влад. Но не се споменаваше за никаква опасност.
Той вдигна глава и срещна погледа на внука си.
— Ще тръгнем тази нощ, след края на празненството. Само един кораб. Но прати птица на другите два южни патрула да ни посрещнат на място. Ти идваш с мен.
Изражението на Мал бе такова, че старецът не можа да го определи.
— Смяташ ли, че три кораба стигат?
Влад Ли Там се усмихна и го тупна по рамото.
— Ако имаше някаква сериозна заплаха, баща ти щеше да я спомене. Все пак провери боеприпасите и подбери екипаж, който умее да се справя по море и земя. Ти ще си капитан за това плаване.
Мал Ли Там се поклони дълбоко.
— Благодаря, дядо. Оказваш ми чест.
Влад Ли Там отвърна на поклона.
— И гледай да се появиш на пира — намигна той. — Не се знае кога ще се наложи да участваш в затвърждаването на родството.
Младият мъж кимна с усмивка и се обърна към лодката си. Избута я с лекота и се метна вътре. Извади греблата и загреба срещу прибоя, а Влад Ли Там го гледаше с умиление. Щеше да продължи да го наблюдава, но запристигаха още лодки с други внуци, синове и дъщери. Започна да става топло и над пясъка и джунглата се вдигна мараня.
Мислеше да дремне в хамака и да събере сили за предстоящото празненство. Може би щеше да види най-новия си внук Иаков в сънищата си. Първият, който нямаше да носи името на Там, и единственият, останал в Познатите земи.
„Поредната стрела, изстреляна в света.“
Стана му мъчно и изпита отчаяна надежда, че шестата му дъщеря ще открие от редките растения кала на острова. Липсваше му успокоението, което носеше димът на плодовете им. Копнееше за забравата и покоя, които му даваше лулата, когато се замислеше за всички изгубени и счупени стрели по дългия път.
Влад Ли Там върна вниманието си към плажа. Няколко от внуците и правнуците му си играеха на прибоя, докато родителите им разтоварваха лодките.
Той се засмя и тръгна към тях.
>> Уинтърс
Уинтърс седеше на пода на голямата зала и стискаше студената ръка на Ханрик. Плачеше и се питаше какво да прави.
„Собствените ми хора са сторили това!“
Беше зашеметена от думите на Едрик и не можеше да се съсредоточи, докато разговорът преминаваше в предположения и хипотези. Ханрик беше мъртъв. Както и Ансилус. Сама се увери в това. Остави Рудолфо, когато речната жена надникна и каза, че раждането на Джин Ли Там е започнало.
Взе сребърната брадва и огледа отражението на блатния съгледвач, който продължаваше да е под влияние на магии, невиждани от народа им от две хилядолетия. Определено използваха кръвни магии за някои други ритуали, но бойният раздел беше загубен — или прикрит от андрофрансините — след падението на Стария свят.
И сега седеше до Ханрик, стискаше брадвата, полагаща се на титлата, в едната си длан и ръката му в другата.
Отделението горянски съгледвачи беше изнесло останалите трупове и охраняваше вратите, за да може да остане сама. Птиците бяха потеглили на запад към народа й. Скоро щеше да се принуди да стане и да тръгне с другите към градините на Рудолфо, където щяха да положат Ханрик.
Бяха го оставили на място, макар някой да бе затворил очите му, и тя усещаше съсирващата се кръв, която проникваше през плата на роклята й. Щеше да носи петната, както носеше пепелта и пръстта, в която щяха да го върнат.
Казаха й, че се е борил страховито, убил поне двама нападатели, преди да го повалят. А те бяха по-бързи и силни от останалите, които ползваха традиционните земни магии. Бяха щурмували зала, пълна с въоръжени мъже, бяха изпълнили мисията си и се бяха оттеглили.
„Но Рудолфо е пощаден.“ Тя се зачуди и за миг я обзе ужас, който бързо премина в благодарност. И Неб беше присъствал. Униформата му беше скъсана и окървавена. Представата какво би могло да му се случи накара устните й да затреперят и очите й се насълзиха отново.