Неб взе поводите и провери дисагите, които един от хората му бе закрепил за седлото. Остана доволен и се метна на коня. Едрик погледна към него и младежът му кимна. Първият капитан подсвирна и отрядът потегли.
Неб препусна на изток към червената светлина на изгряващото слънце, без да продума и да погледне назад.
>> Рудолфо
Предобедното слънце проникваше през прозорците на стаята, която миришеше на тамян и пот. Рудолфо седеше в едно кресло до леглото и държеше дланта на Джин Ли Там. Кокалчетата й сякаш щяха да изскочат при всяка контракция, докато тя пъшкаше и стискаше ръката му. Той вдигна поглед първо към речната жена, после към годеницата си, възхитителната дъщеря на Ли Там.
Джин лежеше на подгизналите чаршафи, мократа й коса лепнеше по челото и бузите. Памучната й нощница беше полепнала по тялото и отдолу прозираше розовата й кожа. Мускулите й бяха напрегнати, очите затворени, а челюстите стиснати.
— Справяш се чудесно, скъпа — каза речната жена, но Рудолфо долови притеснението в тона й. На малката масичка до него имаше поднос със сирена и гарафа с крушово вино, което се бе затоплило. На вратата се почука и речната жена се намръщи заради поредицата от прекъсвания, които продължаваха цяла нощ и цял ден.
Една от помощничките й открехна леко вратата и размени няколко приглушени думи с посетителя. След това се обърна към Рудолфо.
— Вторият капитан е, милорд.
Рудолфо понечи да се надигне, но Джин Ли Там го спря.
— Не! Повече няма да ме оставяш! — Сините й очи бяха присвити, а твърдият тон не оставяше място за възражения. — Пусни го вътре.
Речната жена се противопостави.
— Лейди, не мисля…
Рудолфо местеше очи между двете. Не беше трудно да предположи кой ще спечели този сблъсък на воли.
— Обстоятелствата не са подходящи за спорове — каза Джин Ли Там. Раздразнението и болката придаваха острота на гласа й. — Покани го вътре.
Речната жена отстъпи и в стаята влезе Филемус, вторият капитан на горянските съгледвачи. Изражението и стойката му издаваха колко му е неудобно.
— Генерале — кимна той и пребледня, щом зърна Джин. — Милейди, аз… извинете…
— Няма нужда да се извинявате, капитане. — Тялото й потръпна отново и тя изръмжа. — Побързайте с доклада.
Той преглътна и кимна.
— Съгледвачите ни настигнаха нападателите. Четирима са и всичките са мъртви.
Рудолфо повдигна вежда.
— Мъртви ли? — Пред очите му изплува неканен спомен за снощната схватка. Нападателите бяха толкова силни, че направо ги прегазиха и разхвърляха, сякаш най-добрите му бойци бяха направени от хартия, а не от кости и плът. Не бе възможно хората му да са ги победили, не и при тези обстоятелства. Освен… — Да не би действието на магиите им да е изтекло?
Филемус поклати глава.
— Не, генерале. Но оставяха видими следи. Явно са умрели внезапно, още докато са бягали, близо до края на Прерийното море. Наредих да докарат телата им тук. — Той се поколеба. — Мъчителят Беноа вече пристигна. Ще ги прегледа, щом магиите изтлеят. — Капитанът погледна към речната жена и добави: — И щом вие… приключите тук… работата си.
Джин Ли Там потръпна и гърбът й се изви. Този път извика по-силно и Рудолфо погледна към нея. Беше наблюдавал сто схватки от хълма и когато напрежението от чакането станеше твърде голямо, изругаваше и препусваше да се включи. Но това беше битка, в която не можеше да участва, и безпомощността го разгневяваше. Досега само бе чувал хората си да говорят за тези моменти. С годините се бе примирил, че едва ли ще има наследник, макар да не спираше да опитва, и не се заслушваше в думите на новите бащи сред слугите и войниците. Подозираше, че дори да бе внимавал и да си бе водил прецизни записки, пак нямаше да е подготвен за това.
Обърна се към речната жена и видя напрежението по лицето и в очите й в този кратък момент, когато не се прикриваше. Тя усети, че я наблюдава, и побърза да се усмихне, но това не го заблуди.
„Нещо не е както трябва.“
Рудолфо се завъртя към Филемус.
— В отсъствието на Едрик ти поемаш всичко, свързано с разследването. За другите въпроси се обръщай към стюард Кембер. Отсега нататък не искам да ме безпокоите, освен ако не е жизненоважно за сигурността на Деветте дома.