Мъжът застана мирно.
— Слушам, генерале.
Рудолфо му намигна, за да смекчи остротата на тона си и напрежението от мрачните събития.
— При следващата ти поява ще те запозная с наследника ми. — Погледна косо към речната жена и видя, че тя прехапа устни при думите му. Стомахът му се сви болезнено. Надяваше се, че Джин Ли Там е достатъчно разсеяна от родилните болки.
Щом вратата се затвори, Рудолфо задвижи бързо ръце. „Какво не ни казваш, земна майко?“ — попита с жестове.
Жената примигна, но се овладя светкавично.
— Справяш се чудесно, скъпа. Почти е време да напънеш. — Ръцете й се задвижиха извън взора на Джин. „Нещо с бебето не е наред. Не знам какво.“ — Жадна ли си? Искаш ли нещо? — Докато говореше, продължаваше да мърда пръсти. „Но не искам да тревожа майката на детето на господаря засега.“
Рудолфо пое дълбоко дъх и усети ново свиване в стомаха. Обърна се към Джин Ли Там и сложи и другата си длан над нейната.
— Ти си чудесна, възхитителна жена — заговори й тихо. — Горд съм, че си до мен. — Видя сълзите в очите й и се наведе още повече. — Когато това премине, ще станеш моя съпруга и горска кралица. — Свободната му ръка изпрати съобщение по меката страна на китката й. „Винаги ще бъдеш моят изгрев, а синът ни ще е надигащата се луна.“
Не беше сигурен преди колко време й бе казал тези думи. След сблъсъка с баща й, когато научи, че животът му е като променено корито на река, целящ преместването на библиотеката и създаването на безопасно убежище за светлината далеч от андрофрансинските пастири. Дори четирийсет и втората дъщеря на Там бе част от този план. Обичаше я преди да научи това и черпеше сила от нея, когато най-близкият му приятел Грегорик загина в лагера на Сетберт. Тогава чувствата му бяха разклатени и преминаха в нещо друго, в някаква потребност, макар да не се съмняваше, че тя го обича истински. И тази любов я бе изправила пред избор — Джин бе зарязала делата на баща си.
Но тук, днес, толкова скоро след смъртта на Ханрик и толкова далече от кладата на Влад Ли Там на Изумрудения бряг, усети, че в него се надигат чувства, които не можеше да назове. Спомни си дните и нощите, в които се потяха заедно, изследвайки телата си, понякога тихо, понякога с пъшкане и викове на екстаз. Едно от тези съвкупления бе донесло плод, макар по-късно Джин да бе признала, че е ползвала лекарства, с които да върне мечовете на войниците му.
А сега тя се мъчеше с раждането и нещо с бебето не бе наред.
„Нашето бебе.“
Мислеше, че новата библиотека ще е най-великото му творение, но сега вече знаеше, че не е така. Напротив, щеше да е това дете.
С часове седя до нея, отправяйки съобщения по кожата й и шепнейки, докато тя ръмжеше от болка като тигрите, които бродеха из джунглите на родината й. Гледаше как болката се засилва и контракциите се ускоряват, а когато настъпи времето, я подканяше заедно с речната жена да напъва, да диша, да напъва отново, по-силно.
И когато извадиха от нея малкия лорд Иаков, вдървен и посивял, Рудолфо скочи на крака да го види и усети как стаята се завърта, докато гневът от безсилието вземаше връх.
И когато речната жена извика разтревожено и пъхна кутрето си между посинелите устни на бебето, той се обърна към годеницата си, закри от нея гледката и зашепна още успокояващи слова, докато жената бавно връщаше детето към живота и се опитваше да го закрепи с всички алхимични съставки в чантата си.
Когато се чу първото слабо изплакваше, почти като мяучене, и лорд Иаков, пастир на светлината, посрещна първата си зимна вечер. Рудолфо скочи на крака и се взря в малкото личице и ръчичките, в чиито създаване бе участвал.
„Значи това е любовта“, помисли той, докато речната жена почистваше и повиваше бебето, за да го подаде в нетърпеливите ръце на майката.
Горянският крал се засмя, отпусна се обратно в креслото и заплака от ужаса и радостта, които го бяха обзели.
> 6.
>> Джин Ли Там
Джин Ли Там задрямваше и се будеше, колкото да накърми Иаков, когато помощничките на речната жена й го носеха. Рудолфо се оттегли за остатъка от нощта, когато подмениха завивките и измиха изтощеното й тяло от потта и кръвта. Тя беше тренирала със съгледвачите и дори бе участвала в схватки, но нищо не можеше да я подготви за това емоционално и физическо изтощаване. Когато всичко приключи и тя зърна създанието, което й бе причинило толкова мъки, лошите спомени се преляха във възторжена и доволна радост. Наистина завладяващи емоции, за които също не бе подготвена.