Вдигна Иаков към гърдите си и му подаде зърното. Очите му бяха затворени и сякаш беше по-дребен, отколкото се предполагаше за износено бебе. А и сивееше, кожата му беше с цвят на пепел от хартия. Устицата му захапа зърното с по-малък устрем, отколкото очакваше Джин, и тя се облегна на възглавниците. Навън утрото настъпваше тихо.
Чу се леко почукване и вратата се отвори, преди да успее да отговори. Речната жена се вмъкна в стаята. Сякаш още не беше лягала и под кървясалите й очи имаше тъмни кръгове. Но не беше само умора, сякаш носеше цялата тежест на света в сърцето си.
„Носи ми лоши новини.“ Джин Ли Там бе прекарала живота си в разчитане мислите на хората, в търсене на знаци дали са честни, дали мамят, или крият истината. Съобщението на речната жена бе изписано в позата й, в начина, по който накланяше глава и не спираше да приглажда полите си.
— Виждам, че сте будна — каза тя и се приближи към леглото. — Може ли да поседна?
— Заповядай — кимна Джин. Тя се отдръпна, за да може старицата да седне на ръба на леглото.
Речната жена махна на прислужницата.
— Остави ни малко сами.
Джин усети напрежението в гласа й и видя с периферното си зрение, че момичето направи реверанс и излезе.
Джин Ли Там присви очи.
— Нещо с бебето ми не е наред — каза спокойно тя.
— Така е — отвърна жената.
— Беше почти мъртвородено — добави Джин. — Ти успя да го спасиш.
Речната жена кимна.
— Да, така е. — Тя се взря в очите на родилката. — Време е да говорим направо. Детето ви е болно, лейди Там, и аз не мога да го излекувам.
Макар да знаеше в себе си, че нещо не е наред, тези думи изпратиха болезнена тръпка по гръбнака й. Усети как стомахът й се свива и инстинктивно стисна малкия вързоп към гърдите си.
— Колко болно?
„Ще бъда силна. Няма да плача.“
Речната жена заговори тихо и по-равнодушно, отколкото се очакваше след всички следобеди, които бяха прекарали в пиене на чай в пълната с котки колиба в края на селището.
— Можем да поддържаме живота му, ако сме внимателни.
Джин Ли Там усети, как твърдостта й рухва и сълзите напират, внезапно осъзна колко се е променил животът й.
— Каза ли на лорд Рудолфо?
Старицата поклати глава.
— Не. Първо исках да говоря с вас. — Тя замълча. — Той знае ли до какво прибегнахте, за да го дарите с наследник?
— Да. — Джин си спомни нощта, когато, водена от съвестта си, призна последната манипулация на баща си срещу мъжа, когото обичаше. Той беше приел признанието й със сдържана учтивост, без да я заклеймява и без да я хвали. Все пак се бе почувствала по-добре, след като премахна тази последна измама от отношенията им. Присви очи, заинтригувана от въпроса на жената. — Защо питаш? Да не мислиш, че има нещо общо…
Спря и затвори уста, преди да довърши. Разбира се, че имаше. Защо иначе щеше да я пита какво знае Рудолфо? Този път сълзите й потекоха и нямаше как да ги спре. Джин наведе глава, притисна бебето и заплака.
— Някое от лекарствата се е задържало в сина ви. — Старицата се поколеба. — Не съм много наясно как действат тези прахчета, но в момента му вредят сериозно. Чувала съм за подобни случаи. Затова андрофрансините не окуражаваха употребата им. — Тя се наведе и положи длан на крака на Джин. — Нямаше откъде да знаете, милейди. — Усмихна се съчувствено. — Изпратих птици до някои от сестрите ми чак в Разпръснатите острови. Може да знаят нещо повече от мен. Но ще е най-добре, ако мога да се свържа с онзи, който ви е дал рецептата. Надявах се, че вие ще ми помогнете.
Джин Ли Там си представи Желязната армада, която бе отплавала от Познатите земи преди седем месеца. След това отмести вниманието си отвъд вълните на отчаянието, които заплашваха да я съкрушат. Примигна, за да прогони сълзите от очите си.
— Не мисля, че е възможно. Няма ли друг начин?
Речната жена колебливо кимна.
— Може да открием нещо. Птиците тръгнаха. Накарах мехослугите да преровят паметта си, както и другите налични източници. Но повечето магически и фармацевтични познания бяха унищожени с Уиндвир.
Джин Ли Там усети как устата на Иаков се изплъзва и намести гърдата си, изненадана колко бързо двамата със сина й бяха научили този нов танц. Бебето започна да суче отново, а тя усети как тъгата й преминава и започва да мисли по-трезво.
— И какво означава това?
Речната жена извади малка кесийка от торбата си.
— Дадох ви от тези. В момента ги предавате на лорд Иаков с кърмата си. Ще поддържат живота му, но няма да е силно бебе. — Тя замълча. — И ще ви трябва дойка, за да споделяте грижите.