— Никога не съм виждал нещо такова — каза мъчителят, а седящата до него речна жена кимна в знак на съгласие. — Сърцето му е отказало, както и останалите органи.
Рудолфо изказа първото предположение, което му хрумна.
— Отрова?
Мъчителят поклати глава.
— Мисля, че е кръвна магия.
Тази загадка продължаваше да го занимава и в момента. Рудолфо въздъхна и погледна към единственото малко прозорче на гардеробната, за да види кое време е. Скоро щеше да мръкне, а му предстоеше да се срещне с Уинтърс и да обсъдят стратегията, преди тя да отпътува на следващата сутрин. Определено не завиждаше на пътя пред нея.
Ако тези убийци наистина бяха блатни, предстояха й неприятности не само отвътре, а и отвън. Тюрам нямаше да приеме с безразличие смъртта на бъдещия си крал, независимо от вътрешните неприятности, които тормозеха страната.
Рудолфо трябваше да почете родството си с блатните, а това щеше да постави Деветте гори в най-малкото напрегната политическа ситуация.
Но преди това трябваше да се погрижи за нещо друго.
Приближи се до гардероба на баща си, в който държеше малкото останали вещи на родителите му, които имаха някаква стойност. Там висеше семейният меч в ножница, украсена с изумруди. До него беше ловният лък на майка му. На вътрешните полици бяха струпани любимите им книги, от които бяха чели на Рудолфо и Исаак като малки. А зад книгите се намираше кутията.
Той се надигна на пръсти и се пресегна над подвързаните томове, за да я достигне. Извади я и я отвори.
Не беше поглеждал в нея от поне двайсет години, макар през последната да знаеше, че ще му се наложи. За кратко дори го очакваше с нетърпение. Ала сблъсъкът с Влад Ли Там бе превърнал надеждата в нещо съвсем различно.
„Докато не се появи момчето.“
Рудолфо се изненада от треперенето на ръцете си. Вдигна капака и извади една по-малка кутийка. Вътре имаше две обикновени сребърни халки, които родителите му си бяха разменили в деня на раждането му, като всички горянски крале и кралици преди тях. Той пъхна малката кутийка в джоба си и върна внимателно голямата на предишното й място.
Излезе от гардеробната и се замисли за предстоящото.
Спря в голямата баня, която отделяше покоите му от тези на Джин Ли Там. Напръска се с люлякова вода и погледна измъчените си очи в огледалото.
Не че не обичаше Джин, но любовта му беше по-различна. Беше по-скоро основана на доверие и разум, отколкото на страст и романтика. Макар че имаше моменти, например като раждането, когато го обземаше напрегнат копнеж и намираше наслада в тялото й, приказките и блясъка в очите й.
Смяташе, че тези чувства не са необходими. А и на тях не можеше да се разчита, когато опреше до държавни дела и дълг. Все пак таеше надежда, че това, което бе започнало между тях с пламъка на изгрева, ще се разгори отново.
Отиде до вратата в другия край на банята, която водеше към покоите й. Почука леко и спря размишленията си, когато чу отговора й.
Джин Ли Там не беше сама с Иаков, но това не беше неочаквано. Вътре бяха речната жена и още една по-млада, която изглеждаше неспокойна. Трите се бяха събрали около бебето. Рудолфо затвори вратата зад себе си.
Когато се приближи, забеляза, че Джин и речната жена се спогледаха. Беше виждал този поглед и преди. Речната жена отправяше предупреждение, а Джин Ли Там излъчваше решимост.
Джин го погледна и ръцете й се задвижиха ниско до тялото. „Трябва да обсъдим нещо тежко.“
„След малко.“ Рудолфо успя да се усмихне.
— Как е синът ни тази вечер?
— Добре, доколкото може да се очаква — отвърна речната жена. Старицата беше видимо уморена, но това не го изненадваше. Тя бе изкарала последните три дена в имението, грижеше се за бебето ден и нощ, съвсем малко спеше.
Джин Ли Там опита да отвърне на усмивката му и се обърна към младата жена.
— Линей, искам да те представя на лорд Рудолфо. — Тя отново погледна към годеника си. — Позволих си да поискам услугите на Линей за отглеждането на нашето дете. Надявам се, че нямаш нищо против.
Странно, че имаше нужда от помощта на непознат, при положение че целият персонал на имението бе на нейно разположение.
Рудолфо огледа момичето. Беше младо, с тъмна къдрава коса, която се подаваше изпод шала й, и с маслинена кожа. Дрехите й бяха обикновени, поизносени от постоянна употреба. Беше хубавичка, но личеше, че тъгува и не е спала достатъчно. „Като всички нас.“
Той пристъпи напред наперено и леко й кимна.