— Лейди Линей, щом лейди Там се нуждае от помощта ви, то домът ми е на ваше разположение.
Младата жена се изчерви и направи реверанс.
— Благодаря, милорд. Вече бяхте достатъчно добър с нас.
„Ентролузиански акцент, с щипка от южното крайбрежие.“ Вероятно беше бежанка от делтата. Момичето си тръгна, а след още едно споглеждане и речната жена излезе от стаята. Рудолфо и Джин Ли Там се озоваха сами за пръв път след раждането на сина им.
Джин потупа леглото до себе си.
— Рудолфо, ела и прегърни сина си.
„Ела и прегърни сина си.“ Думите й разбудиха нещо у него, както и през онези нощ, докато се мъчеше в родилните болки. Той седна до нея и пое вързопа, който се размърда. Кожата на бебето бе по-скоро бледа, отколкото сивкава, но болнавите очи си бяха същите. Рудолфо вдигна поглед.
— Разбрахте ли какво го мъчи?
Джин Ли Там кимна.
— Да. — Разпозна тъгата и притеснението на лицето й и се стегна. — Лекарствата са виновни.
Сърцето на Рудолфо трепна.
— Лекарствата ли?
— Да. Тези, които ти дадох. — Тя замълча. — От рецептата на сестра ми.
Рудолфо примигна.
— Ще се оправи ли?
Джин поклати глава и последните лъчи на слънцето осветиха срама в очите й.
— Не, няма. Трябва да открия сестра си.
Думите й върнаха спомена за колоната от слуги, мъкнещи всякакви припаси към лодките, които ги прекарваха до железните кораби от флота на Влад Ли Там.
— Тя е с баща ти.
— Така мисля и аз. Но изпратих птица, за да съм сигурна.
— Ако е тръгнала с него, значи е някъде в океана. — Погледна малкото личице и гърдичките, които дишаха трудно. Искаше да попита с колко време разполагат, но се боеше. — Само боговете знаят накъде е побягнал. — Още докато го изричаше, усети, че не е правилно. Влад Ли Там не беше избягал.
— Ще го открия. Длъжна съм — каза Джин.
Гласът й беше решителен, но криеше отчаяние, което Рудолфо се съмняваше, че ще бъде доловено от някой друг. Но той го усети и реши да действа предпазливо.
— Обсъди ли плановете си с речната жена?
Тя присви очи и стисна зъби.
— Няма какво да се обсъжда. Мога да се справя, Рудолфо. С всеки ден ставам по-силна. — Бледата кожа и хлътналите очи говореха друго.
Той се усмихна и погъделичка гушката на бебето. Докато обмисляше следващите си думи, в главата му се зароди стратегия — рискова и без гарантиран успех.
— Не се съмнявам, че можеш — излъга той. — Просто питам как ще се справиш, докато се грижиш за нашето бебе. Чудя се дали това е пътешествие, което то трябва да предприема. Баща ти отплава с домакинството си преди седем месеца. В момента може да са навсякъде.
Долови гнева, трепкащ в гласа й.
— Нима предлагаш просто да изпратим съгледвачите?
Той поклати глава.
— Не. Предлагам да не пращаме теб и болното ни дете. Помисли за момент и ще видиш логиката в думите ми. — Рудолфо преброи бавно до десет и продължи: — По-добре ще използваме талантите ти, ако ти останеш в Деветте гори и защитаваш интересите ни, докато се грижиш за сина ни.
За миг пламъкът в очите й се преля в паника и Рудолфо видя колко е опасна притиснатата майка, чието дете е застрашено. Тя се овладя и той продължи.
— Тук назрява буря. Смъртта на Ансилус и Ханрик ще насочи вниманието на света към блатните, и то в момент, в който има нужда от изкупителна жертва. А ние сме единствените им съюзници. Уменията ти в този танц надвишават многократно моите, макар и аз да знам стъпките.
— Какво предлагаш? — присви очи тя.
Той повтори стратегията си, докато я проверяваше наум. Сигурно имаше и други варианти, но не можеше да довери на никого живота на сина си. Не можеше да изпрати съгледвачи, както бе предположила тя. Нямаше да е достатъчно.
А и беше вярно — той беше способен играч на войната на кралицата, когато опреше до политическите машинации в Познатите земи, но Джин Ли Там беше много по-добра. Тук нямаше належаща нужда от него, макар част от него да се съпротивляваше на идеята да замине при сегашното разположение на игралната дъска. Все пак, вече бе решил. Произнесе думите бавно, усети иронията им в дълбините на гърлото си.
— Предлагам аз да отида и да намеря баща ти.
Изненадата й беше очевидна.
— Ти се закле да го убиеш при следващата ви среща. Той погуби семейството ти. И Грегорик.
Всяко напомняне го жегваше, но той продължаваше да гледа очичките на сина си.
— Може и да го убия, когато всичко свърши. Но няма да имам и миг покой, преди да открия Влад и сестра ти.
Джин Ли Там отвори уста, но Рудолфо я изпревари.