Обикновено обучаващите се офицери живееха в казармите, но той се броеше за член на домакинството на Рудолфо и му бяха позволили да запази същата стая, която бе получил още при пристигането си в Деветте гори. Помещението беше малко, разделено на спалня и всекидневна с тежка завеса. Имаше малко дървено писалище и стол под широкия прозорец, водещ към малко балконче. Стените бяха украсени с няколко произведения на изкуството. Имаше две, навярно оригинални, маслени картини от Карпатиус, изобразяващи миграцията на запад от руините на Стария свят. Карпатиус бе създал серия от картини по случай първото хилядолетие от населването на Новия свят. На тези се виждаха горяните в окъсаните им разноцветни дрехи и първият Рудолфо, легендарният водач, стоящ малко по-встрани, загледан от билото на един хълм към Деветте гори. Гористите острови насред Прерийното море от жълта трева щяха да станат техен дом. Лицата им бяха дребни, но Неб бе убеден, че вижда надеждата в тях. Чудеше се какво ли е било да стъпиш за пръв път в Новия свят, преди толкова години.
Той откопча колана с двата ножа и го провеси на стола. Махна подгизналите си вълнени дрехи, изми се набързо, избръсна се и извади парадната униформа. Обикновено обучаващите се офицери нямаха чин, но заради предишния му опит като ръководител на гробокопачите на папа Петронус по време на войната му бяха зачислили лейтенантски шал, който се носеше вързан на лявата ръка. Неб седна, за да си обуе ботушите, и вдигна глава, щом чу чукането на вратата.
— Влез.
Вратата се открехна и Едрик, първият капитан на горянските съгледвачи, надникна вътре.
— Закъсняваш — подхвърли с усмивка.
Неб издърпа ботуша си.
— Съжалявам, капитане.
Едрик се вмъкна в стаята и затвори вратата.
— Дали няма нещо общо с едно блатно момиче, което придружава краля си?
Неб усети, че се изчервява. Отвори уста да каже нещо, но Едрик го прекъсна със смях.
— Май те е сграбчила бая здраво.
Двойният смисъл не му убягна, при което и ушите му пламнаха. Едрик го тупна по рамото и се засмя още по-весело.
— Не се впрягай, Неб. С всеки се случва, рано или късно. Само внимавай, блатните са странен народ.
„Той не знае. Мисли си, че Ханрик е истинският блатен крал.“ Рудолфо знаеше истината, макар Неб да не бе сигурен как я е научил. Подозираше, че и бащата на Едрик, Грегорик, също бе посветен в тайната. Но Грегорик бе загинал в нощта, когато освободиха мехослугите от лагера на Сетберт.
Блатните оцеляваха, защото останалите народи в Познатите земи или се бояха от тях, или ги подценяваха. Според легендите те бяха пристигнали малко след като първият Рудолфо бе довел бандата си от пустинни разбойници през Стената на пазителя. Карпатиус определено не беше рисувал картини по тази тема. Блатните бяха домашни служители на Ксум И'Зир и неговите синове магове. Според ученията на андрофрансините Епохата на смеещата се лудост не бе изтляла напълно с поколенията. Постепенно другите заселници бяха изтикали блатните към подножието на Драконовия гръбнак, в блатата и горите, около изворите на Първата и Втората река. На място, където лудостта и мистицизмът им не можеха да покварят остатъците от човечеството.
Разбира се, колкото повече общуваше лично с блатните, толкова повече започваше да се съмнява в интерпретацията на събитията от страна на ордена. Блатните със сигурност бяха различни, но не непременно луди.
Неб се отърси от размишленията, стана и закопча колана с ножовете. Едрик го огледа и намести лейтенантския шал, така че възелът да е от вътрешната страна на ръката.
— Вече си водил хора по време на война — каза той, докато го нагласяше. — Това е правилният начин за носене.
Неб не смяташе, че е командвал във война. Просто ръководеше лагер от гробокопачи, стараеше се максимално да ги опази живи и да ги нахрани, докато армиите се сражаваха наоколо. Беше загубил двайсетина души през зимата заради заблудени стрели, объркване и студ. Но в очите на съгледвачите беше друго. За тях той беше ветеран, нищо, че се чувстваше като осиротяло момче през повечето дни.
— Благодаря, капитане — каза той и тръгна към вратата.
Едрик го спря.
— Карай по-леко с огнедъха тази вечер. И ако ще ходиш при момичето си, се готви за ранно ставане утре.
Неб не можа да скрие учудването си.
Едрик го видя и продължи:
— Получихме вест от Стената на пазителя. Около портата става нещо странно. Сутринта потегляме, заедно с Рудолфо и Исаак.