Джонатан въздъхна, облегна се назад и отново потупа облегалката на креслото си.
— Една хищна Жулиета — млада, непознаваща съчувствието, но ужасно ранима, залагаща безразсъдно всичко само на една карта. И вероятно е щяла да спечели… но тогава в последния момент идва смъртта и живата, пламенна, радостна Елза също умира. Остава само една жадна за отмъщение, студена и сурова жена, мразеща с цялата си душа онази, чиято ръка е извършила престъплението… Ох, господи! — Гласът на стария джентълмен се промени. — Моля да ме извините за това мелодраматично отклонение. Да, една брутална млада жена с брутални възгледи за живота… не особено интересна персона, струва ми се. Розово-бяла младост, страстна и бледа и тъй нататък. Махнете това и какво остава? Някаква си посредствена госпожица, търсеща друг герой в цял ръст, за да го постави върху опразнения пиедестал.
— Ако Еймиъс Крейл не беше известен художник… — каза Поаро.
Мистър Джонатан веднага се съгласи.
— Именно… точно така — отвърна той. — Схващате отлично идеята ми. Елзите на този свят обичат само герои. Мъжът трябва да е направил нещо, трябва да е някой… А пък Каролайн Крейл… тя можеше да открие достойнства и в банков чиновник, и в застрахователен агент. Тя обичаше Еймиъс Крейл, мъжа, а не художника. Каролайн Крейл не беше груба, но Елза Гриър беше. Тя обаче беше млада, красива и безкрайно трогателна за мене.
Същата вечер Еркюл Поаро си легна, обладан от най-различни мисли. Въпросът за човешката личност силно го вълнуваше. За Едмъндс, чиновника, Елза Гриър беше уличница, ни повече ни по-малко. За стария мистър Джонатан тя беше вечната Жулиета. А Каролайн Крейл? Нея всеки я виждаше различно. Диплийч я презираше заради неумението й да се бори и затова, че беше дезертирала. За младия Фог тя бе символ на романтичното. Едмъндс я виждаше просто като дама, а Джонатан я бе нарекъл неспокойно, мрачно създание. Как би я видял той, Еркюл Поаро? Той чувствуваше, че от отговора на този въпрос зависеше успехът на неговото разследване. Дотук нито един от хората, с които се беше срещнал, не се бе усъмнил, че каквито и други качества да имаше, Каролайн Крейл беше извършила убийство.
V глава
Полицейският началник
Бившият полицейски началник Хейл дръпна от лулата си и каза замислено:
— Странна идея имате, мосю Поаро.
— Да, вероятно е малко необикновена — съгласи се Поаро.
— Толкова време мина оттогава, видите ли — каза Хейл.
Поаро предвиждаше, че точно тази фраза мъничко ще му досади, и затова каза меко:
— Това прави нещата по-трудни, разбира се.
— Да се ровите в миналото… — размишляваше другият. — Поне да имаше някаква цел…
— Цел има.
— Каква е тя?
— Удовлетворението от разкриването на истината сама за себе си. Аз винаги го изпитвам. А не трябва да забравяте и младата дама.
Хейл кимна.
— Да, нея мога да я разбера, но, извинете ме, мосю Поаро, вие сте човек с въображение. Бихте могли да измислите някаква история.
— Не познавате младата дама — отвърна Поаро.
— О, хайде, хайде… човек с вашия опит!
Лицето на Поаро се издължи.
— Може и да съм изтънчен и обигран лъжец, mon cher12 — поне вие, струва ми се, мислите така, — но не такава е представата ми за етично поведение. Аз си имам свои норми.
— Извинете, мосю Поаро, не исках да ви обидя, но всичко това би било в името на една благородна кауза, така да се каже…
— Виж ти! Нима?
— Много е тежко — каза Хейл бавно — за едно щастливо, невинно момиче, на което му предстои женитба, да научи, че майка й е извършила убийство. Ако бях на ваше място, щях да й кажа, че в края на краищата е било самоубийство. Кажете й, че случаят е бил преиначен от Диплийч и че вие ни най-малко не се съмнявате, че Крейл сам се е отровил.
— Но аз много се съмнявам! Не вярвам и за миг, че сам се е отровил. Вие лично смятате ли, че може да има такава, макар и теоретична, възможност?
Хейл бавно поклати глава.
— Ето, виждате ли! Не, на мене ми трябва истината, а не някаква хитрина… или не особено хитра… лъжа.
Хейл се извърна и изгледа Поаро. Четвъртитото зачервено лице на бившия полицейски началник стана още по-червено и даже сякаш малко по-четвъртито.
— Вие говорите за истината — каза той. — Искам да бъда ясен: в случая Крейл ние считаме, че сме разкрили истината.