— Това твърдение, произнесено от вас, означава много. Познавам ви и зная, че сте честен и способен човек. Сега кажете ми следното: появявало ли се е у вас в даден момент някакво съмнение по отношение вината на мисис Крейл?
Отговорът дойде незабавно.
— Абсолютно никакво, мосю Поаро. Обстоятелствата сочеха право към нея и всеки факт, който открихме, потвърди това становище.
— Можете ли да ми дадете в общи линии какви бяха уликите срещу нея?
— Мога. Когато получих писмото ви, прегледах още веднъж случая — Хейл отвори малък бележник. — Записал съм всички по-очевидни неща.
— Благодаря ви, приятелю, целият съм слух.
Хейл прочисти гърлото си. Леко служебна интонация се прокрадна в гласа му.
— В 2,45 часа следобед на 18 септември д-р Ендрю Фосет позвънил по телефона на инспектор Конуей. Д-р Фосет казал, че мистър Еймиъс Крейл от Олдърбъри е починал внезапно и че поради обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, и изявление, направено пред него от някой си мистър Блейк, гост, отседнал в къщата, той решил, че случаят е за полицията… Инспектор Конуей, придружен от един сержант и съдебния лекар, пристигнал в Олдърбъри незабавно. Д-р Фосет бил там и го завел до мястото, където било тялото на мистър Крейл, непипано до този момент… Преди това мистър Крейл рисувал в малка градина, оградена от всички страни с назъбена стена, известна под името батарейна градина поради факта, че имала изглед към морето и някакво малко оръдие, поставено върху един от зъберите. Намирала се на четири минути път от къщата. Мистър Крейл не се прибрал за обяд, тъй като искал да хване играта на светлината върху камъка, а по-късно този ефект от слънчевите лъчи щял да се загуби. Следователно той останал сам в батарейната градина, рисувайки. Установило се, че това не било нещо необичайно. Мистър Крейл не обръщал внимание на часовете за хранене. Понякога му изпращали долу сандвич, но в повечето случаи предпочитал да не го безпокоят. Последните хора, които го видели жив, били мис Елза Гриър, отседнала в къщата, и мистър Мередит Блейк, близък съсед. Тези двамата се изкачили заедно до къщата и после отишли с другите да обядват. След обяда на терасата било поднесено кафе. Мисис Крейл изпила кафето си и тогава заявила, че ще слезе долу, за да види докъде е стигнал Еймиъс. Мис Сесилия Уилямс, гувернантката, станала и я придружила. Тя търсела някакъв пуловер, принадлежащ на ученичката й Анджела Уорън, сестра на мисис Крейл. Анджела Уорън била оставила някъде пуловера и считала, че може да е забравен долу на брега. Двете жени тръгнали заедно. Пътят надолу минавал през някаква горичка и стигал до една врата, през която се влизало в батарейната градина. На това място можело или да се влезе в градината, или да се продължи надолу по същия път до брега. Мис Уилямс продължила надолу, а мисис Крейл влязла в батарейната градина. Почти веднага обаче мисис Крейл изпищяла и мис Уилямс бързо се върнала при нея. Мистър Крейл, облегнат на някакъв стол, бил мъртъв. По настоятелната молба на мисис Крейл мис Уилямс излязла от батарейната градина и забързала нагоре към къщата, за да телефонира за лекар. По пътя обаче срещнала мистър Мередит Блейк и предала на него поръчката си, а тя самата се върнала при мисис Крейл, в случай че последната има нужда от помощ. Д-р Фосет пристигнал на местопроизшествието четвърт час по-късно. Той веднага видял, че мистър Крейл е умрял известно време преди това, и поставил вероятния час на смъртта някъде между 13,00 и 14,00 часа. По нищо не можело да се разбере какво е предизвикало смъртта. Нямало следи от рани и положението на тялото било напълно естествено. Въпреки това д-р Фосет, който добре познавал здравословното състояние на мистър Крейл и знаел с положителност, че не е имал никаква болест или слабост, бил склонен да мисли работата за много сериозна. Точно тогава мистър Филип Блейк направил известно изявление пред д-р Фосет…
Хейл замълча, въздъхна дълбоко и премина към част втора.
— Впоследствие мистър Блейк повторил това изявление пред инспектор Конуей. То имало следния смисъл: същата сутрин мистър Мередит Блейк, живеещ в Хендкрос Менър на миля и половина път, се обадил на брат си, мистър Филип Блейк. Мистър Мередит Блейк бил любител химик или може би по-точно — билкар. Въпросната сутрин, когато влязъл в лабораторията си, мистър Мередит Блейк се стреснал, щом забелязал, че шишето, съдържащо отвара от бучиниш, което било пълно предния ден, сега било почти празно. Обезпокоен и разтревожен от този факт, той се обадил на брат си за съвет. Мистър Филип Блейк накарал брат си да дойде веднага в Олдърбъри, за да обсъдят случилото се. Сам мистър Филип Блейк излязъл и повървял малко, за да пресрещне брат си, и след това двамата заедно се върнали в къщата. Те не могли да стигнат до никакво решение за това, какво трябва да правят, и оставили въпроса за след обяда… В резултат на по-нататъшни разследвания инспектор Конуей установил следните факти: предишния следобед пет души от Олдърбъри отишли в Хендкрос Менър на чай — мистър и мисис Крейл, мис Анджела Уорън, мис Елза Гриър и мистър Филип Блейк. По време на чая мистър Мередит Блейк им изнесъл една доста подробна беседа относно своето хоби, след това всички отишли в малката му лаборатория и той ги развел из нея, като по време на обиколката споменал някои специални лекарства. Между тях бил и кониинът — активна съставна част на бучиниша. Мистър Мередит Блейк обяснил неговите свойства, оплакал се, че вече го няма във Фармакопеята, и се самоизтъкнал със своите познания, като казал, че малки дози от лекарството помагат много при коклюш и астма. По-късно споменал и за смъртоносните му свойства, прочитайки всъщност на гостите си пасаж от гръцки автор, описващ тези ефекти.