— А какво е казала мисис Крейл на това? — попита Поаро с любопитство.
— По думите на свидетелите тя се изсмяла и отвърнала: „Само през трупа ми, Елза“, тръгнала към вратата, а мис Гриър извикала след нея: „Какво искаш да кажеш?“ Мисис Крейл се обърнала и отговорила: „Ще убия Еймиъс, преди да го получиш ти“.
Хейл замълча за миг.
— Доста изобличаващо, а?
— Да — Поаро сякаш обмисляше нещо. — Наблизо имало ли е някой, който да чуе тази разправия?
— Мис Уилямс и Филип Блейк са били в стаята… Много конфузно положение.
— Техните описания за скандала съвпадат ли?
— Почти се покриват. Никога няма да намериш двама свидетели да си спомнят нещо по един и същ начин. Вие знаете това така добре, както и аз.
Поаро кимна и каза замислено:
— Да, интересно ще бъде да се види… — той не довърши изречението, а Хейл продължи:
— Започнах претърсване на къщата. В спалнята на мисис Крейл в едно чекмедже намерих малко шише, скрито под някакви дебели чорапи. На шишето имаше етикет с надпис „Жасминова есенция“ и беше празно. Изследвах го за пръстови отпечатъци — имаше само отпечатъци от пръстите на мисис Крейл. При анализа на остатъците в шишето бяха открити следи от жасминова есенция и силен разтвор на кониинов хидробромид… Аз обърнах внимание на мисис Крейл и й посочих шишето. Тя веднага отговори, че напоследък се чувствувала много нещастна. След като чула описанието на мистър Мередит Блейк за лекарството, Каролайн Крейл се върнала тайно в лабораторията — преди това изпразнила шишето с жасминова есенция, което се намирало в чантата й — и го напълнила с кониинов разтвор. Попитах я защо е направила това, а тя отвърна: „За някои неща не ми се иска да говоря повече, отколкото е необходимо, но ми беше нанесен тежък удар. Моят съпруг заяви, че смята да ме остави заради друга жена. Ако това е вярно, то аз не желая повече да живея. Затова взех кониина.“
Хейл прекъсна разказа си.
— Все пак… твърде правдоподобно е — каза Поаро.
— Може би, мосю Поаро, но не съвпада с това, което другите са чули. Освен това на следната сутрин избухнал още един скандал. Мистър Филип Блейк чул една част от него, мис Гриър чула друга част. Скандалът бил между мистър и мисис Крейл. Мистър Блейк бил в антрето и чул съвсем малко, а мис Гриър седяла отвън до отворения прозорец на библиотеката и чула по-голямата част.
— И какво са чули те?
— Мистър Блейк чул мисис Крейл да казва: „Ти и твоите жени! Иде ми да те убия! Някой ден наистина ще те убия.“
— И не е споменала за самоубийство?
— Именно. Въобще нищо. Нито дума от рода на: „Ако направиш това, аз ще се самоубия.“ Мис Гриър дала почти същите показания. Според думите й мистър Крейл казал: „Наистина, Каролайн, опитай се да бъдеш разумна. Аз държа на тебе и винаги съм ти желал доброто — на тебе и детето, но ще се оженя за Елза. Ние се споразумяхме всеки от нас да бъде свободен.“ На това мисис Крейл отговорила: „Много добре! Да не кажеш, че не съм те предупредила?“ „Какво имаш предвид?“ — попитал той, а тя отвърнала: „Обичам те и нямам намерение да те загубвам. По-скоро ще те убия, отколкото да те дам на онова момиче.“
Поаро направи леко движение с ръка.
— Струва ми се — измърмори той, — че мис Гриър е била учудващо неразумна да повдигне този въпрос. Мисис Крейл просто е можела да откаже да даде развод на мъжа си.13
— Ние притежаваме известни улики, които обясняват това обстоятелство — отвърна Хейл. — Мисис Крейл, изглежда, е споделяла до известна степен с мистър Мередит Блейк, стар и верен приятел. Той бил много нажален и успял да поговори с мистър Крейл за случилото се. Това значи е станало предния следобед. Мистър Блейк започнал тактично да увещава приятеля си. Казал също, че ще бъде крайно опечален, ако бракът между мистър и мисис Крейл се разпадне катастрофално. Наблегнал и на това, че мис Гриър е много млада и че съвсем не е шега работа да влачиш едно младо момиче по съдилищата, докато се развеждаш. В отговор мистър Крейл се ухилил — доста закоравял грубиян трябва да е бил — и казал: „На Елза и през ум не й минава такова нещо. Тя никъде няма да се появява. Ще уредим нещата по обикновения начин.“
13
Според английските закони достатъчно е един от съпрузите да не е съгласен, за да не може да бъде разтрогнат бракът. — Б.пр.