— Следователно толкова по-неблагоразумно е било избухването на Елза и откриването на тайната — отбеляза Поаро.
— О, знаете какви са жените! — възкликна Хейл. — Все гледат да се хванат гуша за гуша. Във всеки случай положението е било доста сериозно. Не мога да разбера как мистър Крейл е допуснал всичко това. По думите на мистър Мередит Блейк той искал да завърши картината си. Можете ли да проумеете това?
— Да, приятелю, мога, струва ми се.
— А аз не. Човекът просто си е търсел белята.
— Вероятно Крейл много се е ядосал на младата си приятелка за това, че така се е разприказвала.
— Ядосал се е, разбира се. И Мередит Блейк каза същото. Но ако е трябвало да завърши картината, не виждам защо не е направил снимки, за да рисува по тях. Един мой познат рисува акварелни пейзажи… той работи по снимки.
— Не, Крейл художникът ми е ясен. Трябва да разберете, драги мой, че в онзи момент единственото нещо, което вероятно го е интересувало, е била картината му. Колкото и да е искал да се ожени за Елза, картината е била на първо място. Ето защо той се е надявал гостуването на мис Гриър да мине без усложнения. Момичето обаче е виждало нещата иначе. При жените любовта винаги е на първо място.
— Да не мислите, че не зная? — отвърна разгорещено бившият полицейски началник.
— Мъжете — продължи Поаро, — и особено художниците, са съвсем различни.
— Изкуство! — каза презрително Хейл. — Не ми приказвайте за изкуство. Никога не съм го разбирал и никога няма да го разбера. Да бяхте видели картината на Крейл! Една такава разкривена: момичето изглеждаше, сякаш го боли зъб, а зъберите на стената — все едно че ги е рисувал кривоглед. Като цяло беше неприятна за гледане. Дълго не можах да я забравя, даже я сънувах. Нещо повече — тя дори повлия на зрението ми. Започнах да виждам зъбери, стени и неща, като че ли са нарисувани. Да, и жени също!
Поаро се усмихна.
— Без да разбирате — каза той, — вие току-що поднесохте почитанията си на великия художник Крейл.
— Глупости! Защо да не може да се нарисува нещо приятно и весело за гледане? Защо е целият този труд да се търси уродливото?
— Някои от нас, mon cher, виждат красотата на странни места.
— Момичето беше хубаво: да, много грим и почти никакви дрехи. Неприлично е момичетата да се разхождат така. Освен това, забележете, беше преди шестнадесет години. Днес никой няма да обърне внимание, но тогава… хм, шокира ме. Панталон и една от тези тъмни ризи с разкопчано деколте… ама нищо друго, бих казал!
— Вие, изглежда, много добре помните тези подробности — измърмори хитричко Поаро.
Полицейският началник Хейл се изчерви.
— Аз просто ви предавам впечатленията си — каза той строго.
— Разбира се, разбира се — каза Поаро утешително и продължи: — Значи излиза, че главните свидетели против мисис Крейл са били Филип Блейк и Елза Гриър?
— Да. И двамата бяха много злостни. Адвокатите по обвинението обаче призоваха и гувернантката. Това, което тя каза, има много повече тежест, отколкото показанията на другите двама. Мис Уилямс бе изцяло на страната на мисис Крейл. В огъня би влязла заради нея. Но инак беше честна жена и даде показанията си точно, без да се опитва да омаловажава фактите.
— А Мередит Блейк?
— Той беше много разстроен от цялата история, горкият човечец! Че как няма да е разстроен? Хвърли вината върху себе си — заради отварите от билки. Следователят също го обвини — кониинът и отровните соли попадат в Каталог I от Закона за отровните вещества. Мередит Блейк беше доста въздържан при даването на показанията си — като приятел на двете страни, този случай бе много тежък удар за него. Освен това той е провинциален благородник, а такива като него бягат от лошата слава и публичността като дявол от тамян.
— Малката сестра на мисис Крейл не даде ли показания?
— Не, не беше необходимо. Тя не е била там, когато мисис Крейл е заплашвала съпруга си, и не би могла да ни каже нищо повече от другите. Тя е видяла мисис Крейл да отива до хладилника, да изважда оттам изстудената бира и адвокатите по защитата, естествено, биха могли да призоват и нея, за да каже, че мисис Крейл веднага е занесла бирата долу, без да сипва нищо в кея. Това обаче би било безсмислено, тъй като ние никога не сме твърдели, че е имало кониин в бутилката.