— Може би, но не и на Еймиъс Крейл. Във всеки случай мисис Крейл е била много привързана към малката си сестра, взела я при себе си, когато родителите й починали, както казах, отнасяла се към нея с особена топлота и по хорските думи ужасно я разглезила. Момичето явно е обичало мисис Крейл, но не го допуснали до съда. Пазели го грижливо от всичко това, доколкото било възможно — мисис Крейл е настоявала, предполагам. Мис Уорън била много разстроена и жадувала да я заведат да види сестра си в затвора. Каролайн Крейл не се съгласила. Тя казала, че подобно нещо би могло да осакати представите на едно момиче завинаги, и уредила сестра й да замине да учи в чужбина. Мис Уорън се оказа доста известна жена: пътува до най-отдалечени места, изнася лекции в Кралския географски факултет и тям подобни.
— И никой не си е спомнил за нея по време на процеса?
— Ами, първо, името е различно. Даже моминските им имена не бяха еднакви. Имали са една и съща майка, но различни бащи. Фамилното име на мисис Крейл е било Сполдинг.
— А тази мис Уилямс, тя на детето ли е била гувернантка или на Анджела Уорън?
— На Анджела. За детето имаше бавачка, но то сигурно всеки ден е вземало по някой урок от мис Уилямс.
— Къде е било детето по време на убийството?
— Била е с бавачката на гости при баба си, някоя си лейди Тресилиън — вдовица, загубила и двете си дъщери. Тя била много привързана към детето.
Поаро кимна.
— Разбирам.
Хейл продължи:
— Що се отнася до действията на другите хора в деня на убийството, то аз мога да ви ги кажа: след закуска мис Гриър седнала на терасата, близо до прозореца на библиотеката. Там, както казах, тя чула караницата между Крейл и жена му. После придружила Крейл до батарейната градина и му позирала до обед с малки прекъсвания за почивка… Филип Блейк останал в къщата след закуска и дочул част от разправията. Когато Крейл и мис Гриър излезли, той започнал да чете вестника си, докато брат му не позвънил по телефона, след което слязъл до брега, за да го посрещне. Двамата се изкачили обратно, като минали край батарейната градина. Мис Гриър тъкмо била отишла до къщата, за да си вземе пуловера, защото й било хладно, а мисис Крейл била при съпруга си и разисквала приготовленията във връзка със заминаването на Анджела за училище.
— Ах, дружеска беседа.
— Ъ-ъ-ъ; не. Не е била дружеска. Той страхотно й се развикал, доколкото разбирам — ядосал се, че го безпокоят с домашни проблеми. Мисис Крейл, предполагам, е искала да постави нещата в ред в случай на раздяла.
Поаро кимна, а Хейл отново подхвана разказа си:
— Двамата братя разменили по някоя и друга дума с Еймиъс Крейл. В този момент мис Гриър се върнала, заела отново мястото си, а Крейл хванал четката си с явното намерение да се отърве от двамата братя. Те схванали намека и тръгнали нагоре към къщата. Между другото точно когато били при батарейната градина, те чули Еймиъс Крейл да се оплаква, че всичката бира долу била топла и жена му обещала да му донесе студена.
— Аха!
— Именно — аха! Разтапяла се от любезности към него. Двамата братя пристигнали в къщата и седнали отвън на терасата. Мисис Крейл и Анджела Уорън им изнесли бира. По-късно Анджела тръгнала надолу към брега да се изкъпе, а Филип Блейк я придружил. Мередит Блейк също тръгнал надолу към една поляна, на която имало пейка — точно над батарейната градина. Оттам той виждал как мис Гриър позира, седнала върху оградата, и чувал гласа й и този на Крейл, докато разговаряли. Мередит Блейк седял там и размишлявал върху изчезналия кониин. Все още бил много разтревожен и не знаел какво точно да направи. Елза Гриър го видяла и му махнала с ръка. Когато звънецът за обяд иззвънял, той слязъл надолу към батарейната градина и заедно с Елза Гриър се прибрали в къщата. Мистър Блейк забелязал, че Крейл изглежда много особено, както той се изразил, но тогава не обърнал внимание на това. Еймиъс Крейл бил човек, който никога не боледувал, следователно никой не би допуснал, че е болен. От друга страна, той понякога изпадал в състояние на ярост или униние в зависимост от това, дали картината се получавала според желанието му. В такива случаи хората не го закачали и минавали край него на пръсти. Тези двамата така и направили… Колкото до другите, прислужниците били заети с къщната работа и приготвянето на обяда. Сутринта мис Уилямс била в класната стая и поправяла тетрадки. После по някое време излязла на терасата, като взела със себе си дрехи за закърпване. Анджела Уорън прекарала по-голямата част от сутринта в градината, катерела се тук и там, ядяла разни неща — знаете какви са петнадесетгодишните момичета, — джанки, кисели ябълки, зелени круши и тъй нататък. След това тя се върнала в къщата, както казах, слязла до брега с Филип Блейк и се изкъпала преди обяда.