„Чудат, малък измамник. Е, да, такива неща, предполагам, се нравят на жените.“
И въпреки че леко презрителното, покровителствено отношение беше точно това, към което се стремеше, Поаро все пак се ядоса. Този човек, този преуспяващ бизнесмен, не беше впечатлен от Еркюл Поаро! Това бе скандално!
— Приятно ми е — каза неискрено Поаро, — че вие така добре ме познавате. Нека да ви кажа, че моят успех се основава на психологията, на вечното защо в човешкото поведение. Това, мистър Блейк, е, което интересува криминалния свят днес. В миналото основното беше любовната история. Известните престъпления се предаваха само от една-единствена гледна точка — любовната история, свързана с тях. В наши дни е съвсем различно: хората четат с интерес как д-р Крипън убива съпругата си, защото е едно едро женище, а той — малък и невзрачен и следователно тя го карала да се чувствува непълноценен; четат за това, как една известна престъпница започнала да убива, защото, когато била на три години, баща й здравата я хокал. Както казах, днес ни интересува защото в човешкото поведение.
Филип Блейк леко се прозя.
— Защото в повечето престъпления е достатъчно очевидно, бих казал. Обикновено пари.
— Ах, но драги ми господине — извика Поаро, — това защо съвсем не трябва да е очевидно. Там е цялата работа!
— И точно тогава на сцената се появявате вие?
— И точно тогава, както казахте, на сцената се появявам аз! Получих предложение да напиша отново историите на някои минали престъпления от психологична гледна точка. Моята специалност е психологията на престъплението и аз приех поръчката.
Филип Блейк се ухили.
— Доста съблазнителна, предполагам?
— Надявам се… наистина се надявам.
— Поздравявам ви. Сега може би ще ми кажете каква е моята роля?
— Но разбира се! Случаят Крейл, мосю.
Филип Блейк сякаш не се изненада, ала, изглежда, се умисли.
— Да, естествено — каза той, — случаят Крейл…
— Нали не ви е неприятно, мистър Блейк? — запита Поаро нетърпеливо.
Блейк сви рамене.
— Колкото до това, няма смисъл да ти е неприятно нещо, когато не си в състояние да го предотвратиш. Делото Каролайн Крейл е обществено достояние. Всеки би могъл да се залови да пише по него. Безсмислено е аз да се противопоставям. Все пак — нямам нищо против да ви призная — доста ми е неприятно наистина. Еймиъс Крейл беше един от най-добрите ми приятели. Жалко, че пак трябва да се разравя цялата тази отвратителна история. Но такива неща се случват.
— Вие сте философ, мистър Блейк.
— Не, не. Просто съм видял достатъчно, за да зная, че срещу ръжен не се рита. Не се съмнявам, че вие ще го направите много по-фино, отколкото мнозина други.
— Най-малкото надявам се да го напиша с деликатност и такт — отвърна Поаро.
— Карате ме да се смея, като ви слушам.
Филип Блейк гръмогласно се разсмя, но личеше, че не му е смешно.
— Уверявам ви, мистър Блейк, наистина съм заинтригуван, не е само въпрос на пари. От все сърце искам да възкреся миналото, да усетя и видя събитията, които са се случили, да разбера какво се крие зад очевидното, да онагледя мислите и чувствата на актьорите в драмата.
— Не си спомням случаят да е бил особено заплетен. Съвсем очевидно беше — свирепа женска ревност. Това бе всичко.
— За мене ще представлява огромен интерес, мистър Блейк, ако мога да науча как сте реагирали на тази история.
Филип Блейк изведнъж се разгорещи, а лицето му почервеня.
— Реакции, реакции! Не ми говорете като педант! Като че ли съм стоял там, за да реагирам! Вие, изглежда, не разбирате, че приятелят ми — казвам ви, моят приятел — беше убит, отровен! И ако бях действувал по-бързо, можеше да го спася.
— Откъде знаете, мистър Блейк?
— Ей тъй нà — зная. Предполагам, че вече сте изчели всички факти по делото?
Поаро кимна.
— Много добре. Онази сутрин значи брат ми Мередит ми се обади по телефона. Беше доста уплашен. Една от неговите дяволски отвари липсваше, при това — дяволски смъртоносна. Какво направих ли? Казах му да дойде при мене, за да обсъдим случилото се, да решим какво да правим. „Да решим какво да правим!“ Не ми стига умът как съм могъл да бъда такъв нерешителен глупак! Трябваше да зная, че няма никакво време за губене. Трябваше направо да отида при Еймиъс и да го предупредя, като му кажа: „Каролайн е задигнала една от отровите на Мередит, така че ти и Елза по-добре си отваряйте очите“.