Блейк се изправи и възбудено закрачи нагоре-надолу.
— Боже господи, човече, нима си въобразявате, че не съм премислял тези неща хиляди пъти. Аз знаех. Имах възможност да го спася, но се разтакавах, за да чакам Мередит! Как не съм могъл да разбера, че Каролайн не би се измъчвала от скрупули или угризения. Тя бе взела отровата, за да я използува и, за бога, щеше да я използува при първа възможност. Нямаше да чака Мередит да открие липсата, я! Знаех… знаех, разбира се, че Еймиъс се намира в смъртна опасност, и нищо не направих!
— Мисля, че излишно се упреквате, мосю. Не сте имали много време…
— Време? — прекъсна го другият. — Разполагах с маса време. Всичко беше в ръцете ми. Можех да отида при Еймиъс, както казах… но, разбира се, той вероятно нямаше да ми повярва. Крейл не беше човек, който лесно би повярвал, че го грози опасност. Щеше да се изсмее на такова нещо, а и той въобще не проумяваше колко проклета бе Каролайн. Аз обаче можех да отида при нея и да й кажа: „Зная какво кроиш и какво си намислила да правиш, но ако Еймиъс или Елза умрат от конииново отравяне, ти ще увиснеш на въжето!“ Това щеше да я спре. Или пък да бях се обадил в полицията. Ох, толкова неща можех да направя, а вместо това аз се оставих да бъда повлиян от мудността и предпазливостта на Мередит. „Трябва да сме сигурни, да обсъдим, да знаем с положителност кой е взел отровата…“ Проклет стар глупак! През целия си живот не е могъл да вземе едно бързо решение! Добре, че е по-големият син и има имение, където да живее14. Ако трябваше сам да печели пари, щеше да изгуби всичко до последното пени.
— Вие самият не сте ли имали съмнения за това, кой е взел отровата? — попита Поаро.
— Не, разбира се. Веднага разбрах, че е Каролайн. Аз, видите ли, я познавах много добре.
— Това е много интересно — каза Поаро. — Искам да зная, мистър Блейк, що за жена е била Каролайн Крейл.
— Тя съвсем не беше пострадалата невинна, за каквато я мислеха по време на процеса! — тросна се Блейк.
— Каква е била тогава?
Блейк отново седна и каза сериозно:
— Наистина ли искате да знаете?
— Наистина много бих искал да зная.
— Каролайн беше негодница. Негодница до мозъка на костите си. Забележете, тя имаше чар и така мило се държеше с хората, че това ги заблуждаваше напълно. Беше крехка и беззащитна на вид и така събуждаше у другите желание да я закрилят. Понякога, когато чета исторически романи, си мисля, че кралица Мери на шотландците е била малко като нея — винаги мила, нещастна, магнетична, а всъщност е била студена, пресметлива жена, интригантка, организирала убийството на Дарили и излязла суха от цялата работа. А и имаше зъл нрав. Не зная дали някой ви е казал какво е направила със сестра си, когато е била бебе… не беше от съществено значение за процеса, но я разкриваше напълно. Тя, знаете ли, беше ревнива. Майка й се омъжила повторно и цялото й внимание и любов били за малката Анджела. Каролайн не могла да понесе това и се опитала да убие бебето с парче желязо — ударила го по главата. За щастие ударът не се оказал фатален. Но да направиш такова нещо е направо ужасно.
— Да, наистина.
— Ето такава беше истинската Каролайн. Тя трябваше да е първа. Единственото нещо, което не можеше да понесе, беше да не е първа. В нея се криеше студен, егоистичен демон, способен да убива. На пръв поглед беше импулсивна, но в действителност бе пресметлива… Когато гостуваше в Олдърбъри като момиче, тя всички ни огледа критично и си състави своя план. Каролайн нямаше собствени пари. Аз не влизах в сметките й, тъй като бях по-малкият брат и трябваше сам да си проправям път… Смешното е, че сега бих могъл да купя и Мередит, и Крейл, ако беше жив!… За известно време тя се спря на Мередит, но накрая се установи на Еймиъс. Той щеше да наследи Олдърбъри и въпреки че нямаше да получи много пари, тя разбра, че талантът му на художник е нещо изключително. Каролайн заложи не само на неговия гений, но и на парите, които той щеше да донесе… И спечели. Признанието за Еймиъс дойде рано. Не може да се каже, че беше на мода, но геният му на художник беше признат и картините му се купуваха. Виждали ли сте някоя негова картина? Тук има една. Елате да я видите.
Блейк заведе госта си в трапезарията и посочи стената вляво.