Блейк замълча, а Поаро каза:
— Когато попитах дали Еймиъс е обичал детето, имах предвид собственото му дете — неговата дъщеря.
— О, искате да кажете, малката Карла? Да, тя беше голяма сладурана и когато биваше в добро настроение, Крейл обичаше да си играе с нея. Но любовта към детето не би му попречила да се ожени за Елза, ако това имате предвид. Нямаше чак толкова чувства към малката.
— Беше ли Каролайн Крейл много привързана към дъщерята?
Лицето на Филип сякаш се сгърчи и той отвърна:
— Не бих казал, че тя не бе добра майка. Не, не мога да кажа това. Единственото нещо…
— Да, мистър Блейк?
— Това е единственото нещо в тази история, за което съжалявам — мисълта за детето. Такова трагично обкръжение за нейния млад живот! Изпратиха я в чужбина при една омъжена братовчедка на Еймиъс. Надявам се, искрено се надявам, че са успели да опазят истината от нея.
Поаро поклати глава и каза:
— Истината, мистър Блейк, има навик да става известна. Даже след много години.
— Дали? — промърмори борсовият агент.
— В интерес на истината, мистър Блейк, ще ви помоля да направите нещо.
— Какво е то?
— Ще ви помоля да ми направите точно описание в писмен вид на това, което се е случило през онези дни в Олдърбъри, тоест ще ви помоля да напишете цялостен разказ за убийството и обстоятелствата, свързани с него.
— Но, драги ми човече, след всичкото това време?! Та аз ще бъда отчайващо неточен.
— Не непременно.
— Сигурно е.
— Не. Преди всичко с минаването на времето мозъкът задържа съществените неща и отхвърля несъществените.
— О, искате да кажете, едно по-общо описание?
— Ни най-малко. Имам предвид един подробен, съзнателен разказ за всяко събитие, което е станало, и всеки разговор, който можете да си спомните.
— А представете си, че ги помня погрешно?
— Бихте могли поне да дадете думите, които според вас се приближават най-много до истината. Разбира се, ще има празнини, но това не може да се избегне.
Блейк го изгледа с любопитство.
— Но каква е целта? Полицейските досиета ще ви опишат цялата работа много по-точно.
— Не, мистър Блейк. Ние говорим сега от психологична гледна точка. Аз не искам голи факти. Аз искам вашия личен подбор на фактите. Времето и паметта ви са отговорни за този подбор. Вероятно е имало неща, които са станали, и думи, които са били казани, и които напразно бих търсил в полицейските досиета. Неща и думи, които вие никога не сте споменали, защото може би сте преценили, че не са от значение или защото сте предпочели да не ги повтаряте.
— Този мой разказ ще бъде ли публикуван? — запита Блейк остро.
— Разбира се, че не. Само аз ще го чета, за да ми помогне да направя своите заключения.
— И няма да цитирате от него без мое съгласие?
— Не, разбира се.
— Хм — каза Филип Блейк, — аз съм много зает човек, мосю Поаро.
— Аз разбирам, че ще загубите време, ще положите труд и ще бъда щастлив да ви предложа едно… разумно заплащане.
Настъпи кратко мълчание. После изведнъж Блейк каза:
— Не, ако го направя, ще бъде безплатно.
— А ще го направите ли?
— Не забравяйте — предупреди Блейк, — аз не мога да се закълча, че ще си спомня всичко точно.