— Честността понякога предизвиква доста ненужна болка и огорчение — отбеляза Поаро. Мередит Блейк го изгледа недоверчиво и въздъхна — такова схващане не бе съвсем по вкуса му.
— Беше много… мъчителен период за всички ни.
— Единственият човек, който, изглежда, не е бил повлиян от това, е бил Еймиъс Крейл — каза Поаро.
— И защо? Защото беше върл егоист. Сега си го спомням как се ухили на тръгване и каза: „Не се тревожи, Мери, всичко ще се нареди!“
— Непоправимият оптимист — промълви Поаро.
— Крейл не вземаше жените много навътре. Аз бих могъл да му кажа, че Каролайн е отчаяна.
— Тя каза ли ви това?
— Не с много думи, но винаги ще виждам лицето й онзи следобед — бледо и напрегнато от една отчаяна веселост. Тя говори и се смя много, но очите й… в тях имаше някаква болезнена печал — най-покъртителното нещо, което бях виждал. При това тя бе толкова благородно същество.
Еркюл Поаро го изгледа секунда-две мълчаливо. Очевидно човекът пред него не чувствуваше ни най-малко неудобство да говори така за жената, която на следващия ден съзнателно бе убила съпруга си.
Мередит Блейк продължи. Сега той вече беше напълно преодолял първоначалната си подозрителна враждебност. Поаро притежаваше дарбата да слуша. За хора като Мередит Блейк възкресяването на миналото имаше определено очарование. В момента той говореше повече на себе си, отколкото на госта си.
— Трябваше да се досетя, предполагам. Тъкмо Каролайн насочи разговора към… към моето малко хоби. Трябва да призная, че душа и сърце влагам в него. Книгите на старите английски хербалисти са много интересен материал за изучаване. Преди е имало толкова много растения, които са били използувани в медицината и които ги няма днес в официалната Фармакопея. И наистина е поразително как разтвор от това или онова може да извърши чудеса. Изобщо може да не ви потрябва лекар. Французите разбират тези работи — някои от техните tisanes16 са първо качество.
Блейк разказваше вече с опиянение за хобито си.
— Чай от глухарче например — вълшебно нещо. Или отвара от шипки. Онзи ден четох, че отново идва на мода в медицината. О, да, трябва да призная, приготвянето на отвари ми доставя огромно удоволствие. Събирането на растенията в най-подходящото време, изсушаването им… стриването… и всичко друго. Станах дори суеверен и понякога съм събирал корени при пълнолуние по съветите на древните билкари. Въпросния ден, спомням си, изнесох пред гостите си беседа върху петнистия бучиниш. Той цъфти веднъж на две години, плодовете се събират в периода на зреене, малко преди да пожълтеят. Кониинът, знаете, е отмрял като лекарство и мисля, че в последната Фармакопея нищо не се споменава за конииновия разтвор… Колкото до това обаче аз доказах ползата му при коклюш, а също и при астма.
— Говорили сте за това в лабораторията си?
— Да. Разведох ги из нея и им обясних различните лекарства… Валерианът и начинът, по който той привлича котките — едно смръкване и са готови! Попитаха ме за старото биле и аз им разказах за беладоната и атропина. На всички им беше много интересно.
— Всички? Какво включва тази дума?
Мередит Блейк изглеждаше малко изненадан, сякаш беше забравил, че слушателят му не е бил очевидец и не знае тези неща.
— О, цялата компания. Чакайте да видя: Филип беше и Еймиъс, разбира се… Каролайн… Анджела и Елза Гриър.
— И това са били всички?
— Мисля, че… да. Да, сигурен съм. — Блейк го изгледа с любопитство. — Кой друг е трябвало да бъде там?
— Мислех, че може би гувернантката…
— О, разбирам. Не, онзи следобед нея я нямаше. Сега, струва ми се, няма да мога да си спомня името й. Мила жена. Отнасяше се сериозно към задълженията си. Анджела й създаваше ядове, предполагам.
— Защо така?
— Ами тя беше мило дете, но имаше склонност към щуротии. Все ще скрои някой номер. Един ден пъхна гол охлюв в гърба на Еймиъс, както бе унесен в рисуване. Той вдигна страхотна пара. Ругаеше я както му падне. И точно след този случай Крейл започна да настоява за училището.