— Опитвам се да разбера.
— Каролайн повече приказваше — говореше необуздано. Тя можеше да каже: „Мразя те. Искам да умреш!“, но това не би означавало… не би предполагало действие.
— Значи по ваше мнение твърде нехарактерно би било мисис Крейл да извърши убийство?
— Вие представяте нещата по много необикновен начин, мосю Поаро. Мога само да кажа, че… да, струва ми се, наистина нехарактерно за нея. Обяснявам си го само с това, че е била провокирана до крайна степен. Тя обожаваше съпруга си. При тези обстоятелства една жена би могла… ъ-ъ-ъ, да убие.
Поаро кимна.
— Да, съгласен съм.
— Аз бях слисан в началото. Чувствувах, че не може да бъде вярно. И не беше вярно, ако разбирате какво искам да ви кажа — не истинската Каролайн го беше извършила.
— Но сте съвсем сигурен, че от правна гледна точка го е извършила Каролайн Крейл?
Мередит Блейк отново го изгледа втрещен.
— Скъпи човече, ако не е тя…
— Ами да, ако не е тя?
— Не мога да си представя някакво друго разрешение. Нещастен случай? Невъзможно, разбира се.
— Съвсем невъзможно, бих казал.
— А не мога да повярвам и в теорията за самоубийство. Тя трябваше да бъде разгледана, но беше крайно неубедителна за всички, които познаваха Крейл.
— Напълно.
— Така че какво остава? — попита Блейк.
— Остава възможността Крейл да е бил убит от някой друг — отвърна Поаро хладно.
— Но това е абсурдно.
— Така ли мислите?
— Сигурен съм. Кой би искал да го убие? Кой би могъл да го убие?
— По-вероятно е вие да знаете, отколкото аз.
— Нима вие сериозно вярвате, че…
— Може би не, но ме интересува да изследвам тази възможност. Помислете сериозно и ми кажете мнението си.
Мередит го гледа минута-две втренчено, после сведе поглед. След две минути той поклати глава и каза:
— Не мога да си представя някакво алтернативно решение. Бих искал да мога. Ако имаше причина да бъде заподозрян някой друг, аз с готовност бих повярвал в невинността на Каролайн. Не искам да мисля, че тя го е сторила. В началото не можах да повярвам. Но кой друг може да бъде? Кой друг е бил там? Филип? Най-добрият приятел на Крейл. Елза? Абсурдно. Аз? Приличам ли ви на убиец? Една почтена гувернантка? Няколко стари, верни прислужници? Може би ще допуснете, че детето Анджела е извършило убийството? Не, мосю Поаро, няма друга възможност. Никой друг не би могъл да убие Еймиъс Крейл освен съпругата му. Но той я тласна към това, така че в крайна сметка си е самоубийство, предполагам.
— Което значи, че е умрял в резултат на своите постъпки, макар и не от собствената си ръка?
— Да, чудновато виждане може би, но… хм, нали знаете — причина и следствие.
— Мислили ли сте някога, мистър Блейк — попита Поаро, — че причината за убийство почти винаги се открива, когато изследвате личността на убития?
— Не точно… Да, мисля, че разбирам какво имате предвид.
— Докато не разберете точно какъв човек е бил убитият — каза Поаро, — вие не можете да видите ясно обстоятелствата на престъплението. Това именно търся — добави той. — Това, което вие и вашият брат ми помогнахте да направя — да възкреся човека Еймиъс Крейл.
Мередит Блейк пропусна основното в тази забележка, тъй като вниманието му бе привлечено от една-едничка дума.
— Филип? — бързо каза той.
— Да.
— Говорили сте и с него?
— Разбира се.
— Трябваше да дойдете първо при мене — отвърна рязко Блейк.
Леко усмихнат, Поаро се поклони вежливо.
— Според законите на първородството това е така. Зная, че сте по-възрастният, но вие разбирате, че брат ви живее близо до Лондон и ми беше по-лесно да посетя първо него.
Мередит Блейк бе все още намръщен и леко подръпваше долната си устна.
— Трябваше да дойдете първо при мене — повтори той.
Този път Поаро не отговори. Той чакаше. След малко Блейк продължи:
— Филип — каза той — с предубеден.
— Да?
— Всъщност той е пълен с предразсъдъци… винаги е бил. — Притеснен, Мередит стрелна Поаро с очи. — Той се е опитал да ви настрои срещу Каролайн.
— Има ли значение след толкова… време?
Блейк шумно въздъхна.
— Зная. Забравям, че е било отдавна… че всичко е свършено. Никой вече не може да навреди на Каролайн. Но все пак не бих искал да имате погрешни впечатления за нея.