Выбрать главу

— Бихте ли ме последвали оттук, сър?

Поаро го последва през фоайето надолу по три стъпала, отвори се врата и икономът произнесе името му съвсем правилно, сричка по сричка. После вратата се затвори зад гърба му, един висок, слаб мъж стана от креслото до камината и се приближи към него.

Лорд Дитишам нямаше още четиридесет години. Той беше не само пер в кралството, но също и поет. Две от неговите фантастични поетически драми бяха поставени на сцена при огромни разходи и постигнаха succes d’estime17. Челото му беше доста изпъкнало, брадичката — остра, а очите и устата — неочаквано хубави.

— Седнете, мосю Поаро — каза той.

Поаро седна и прие цигарата, предложена му от домакина. Лорд Дитишам затвори кутията, драсна клечка кибрит и я поднесе към Поаро, за да запали цигарата му, а след това сам той седна и погледна замислено посетителя си.

— Зная, че сте дошли да се видите със съпругата ми — каза той.

— Лейди Дитишам беше така любезна да ми определи среща — отговори Поаро.

— Да.

Настъпи мълчание.

— Надявам се, не възразявате, лорд Дитишам? — осмели се да попита Поаро.

Слабото замислено лице бе преобразено от неочаквана, бърза усмивка.

— На възраженията на съпрузите в днешно време никой не гледа сериозно, мосю Поаро.

— Значи възразявате?

— Не. Не мога да кажа това, но трябва да призная, че съм малко обезпокоен от ефекта върху съпругата ми. Нека бъда напълно откровен. Преди доста години, когато е била съвсем младо момиче, жена ми е преминала през ужасно изпитание. Надявам се, че вече се е съвзела от шока. Имам основание да вярвам, че го е забравила. Сега се появявате вие и вашите въпроси непременно ще събудят тези стари спомени.

— Съжалявам за това — каза учтиво Поаро.

— Не зная точно какъв ще бъде резултатът.

— Мога само да ви уверя, лорд Дитишам, че ще бъда възможно най-дискретен и ще направя всичко, което е по силите ми, за да не разстроя лейди Дитишам. Без съмнение тя има деликатен и чувствителен темперамент.

След това другият внезапно и неочаквано се разсмя.

— Елза? — каза лордът. — Елза е здрава като кон!

— Тогава… — Поаро тактично замълча. Ситуацията го заинтригува.

— Жена ми е годна да издържи колкото искате шокове. Интересно дали се досещате за причината, поради която иска да ви види?

— Любопитство — отвърна кротко Поаро.

— Ах, значи разбирате?

— Неизбежно е — каза детективът. — Всяка жена би искала да види един частен детектив! Мъжете ще му кажат да върви по дяволите.

— И някои жени също биха могли да му кажат да върви по дяволите.

— Но след като го видят. Не преди това.

— Може би — лорд Дитишам направи пауза. — Какъв е замисълът на тази книга?

Еркюл Поаро сви рамене.

— Хората възкресяват стари мелодии, стари театрални постановки, стари костюми. Също и стари престъпления.

— Пфю! — каза лорд Дитишам.

— Пфю, ако щете, но с това не можете да промените човешката природа. Убийството е драма. Желанието за драма у човека е много силно.

— Зная, зная… — измърмори лорд Дитишам.

— Ето виждате — каза Поаро, — че книгата трябва да бъде написана. Моята задача е да се погрижа да няма очебиещи неверни твърдения и груби изопачавания на познати факти.

— Мислех, че фактите са обществено достояние.

— Да, но не и тяхното тълкуване.

— Какво точно искате да кажете с това, мосю Поаро? — запита рязко Дитишам.

— Скъпи лорд Дитишам, има много начини, по които може да се тълкува например един исторически факт. Да вземем многобройните книги, които са написани за вашата кралица Мери на шотландците. Тя е представена като мъченица, като безпринципна и разпътна жена, като малко глуповата светица, като убийца и интригантка и пак като жертва на случайностите на съдбата! Имате избор.

— А в този случай? Крейл е бил убит от жена си — това, разбира се, е безспорен факт. На процеса съпругата ми беше по мое мнение незаслужено оклеветена. След това на излизане от съда бе принудена да се крие. Общественото мнение беше много враждебно настроено към нея.

— Англичаните — каза Поаро — са много морални.

— Дявол ги взел, така е! — каза лорд Дитишам и добави, гледайки Поаро: — А вие?

— Аз — отвърна Поаро — водя съвсем почтен живот, което не значи, че разбирам много от морал.

вернуться

17

Succes d’estime — оценен от критиците, но не от широката публика (фр.). — Б.пр.