— Какво искате да знаете? — весело попита тя.
— Имате ли добра памет, мадам?
— Сравнително добра, мисля.
— И сте сигурна, че няма да ви причини болка припомнянето на онези дни в подробности?
— Няма да ми причини никаква болка. Нещата могат да ви наранят само тогава, когато се случват.
— Зная. С някои хора е така.
— Точно това моят съпруг Едуард не може да разбере — каза лейди Дитишам. — Той мисли, че процесът и всичко друго е било ужасно изпитание за мене.
— А не беше ли?
— Не, хареса ми — отвърна Елза Дитишам. Гласът й звучеше така, сякаш си бе спомнила нещо със задоволство. — Господи, как само се нахвърли върху мене онзи стар звяр, Диплийч. Той е самият дявол, ако щете. Хареса ми да се боря с него. Не успя да ме повали.
Тя погледна към Поаро с усмивка.
— Надявам се, че не разрушавам илюзиите ви. Бях момиче на двадесет години — трябваше сигурно да се валям в праха и да агонизирам от срам или нещо подобно. Но не стана така. Не ме беше грижа какво ми говорят. Исках само едно нещо.
— Какво?
— Да я обесят, разбира се — каза Елза Дитишам.
Той забеляза ръцете й — красиви ръце, но с дълги, извити нокти. Хищни ръце.
— Мислите, че съм отмъстителна? — каза тя. — Да, отмъстителна съм към всеки, който ме нарани. За мене онази жена беше най-долната жена на света. Тя знаеше, че Еймиъс ме обича и че щеше да я остави… и тя го уби, за да го нямам аз.
Елза Дитишам погледна Поаро.
— Не мислите ли, че това е твърде долно?
— Вие не разбирате и не съчувствувате на ревността?
— Не. Мисля, че не. Ако си загубил, загубил си. Щом не можеш да задържиш съпруга си, остави го да си отиде с достойнство. Собственическото чувство е това, което не разбирам.
— Може би щяхте да го разберете, ако се бяхте омъжили за Еймиъс.
— Не вярвам. Ние не бяхме… — изведнъж тя се усмихна на Поаро. Той усети, че усмивката й е малко смразяваща — така чужда на всякакво човешко чувство.
— Бих искала да разберете правилно следното нещо — каза тя. — Не мислете, че Еймиъс Крейл бе прелъстил младо и невинно момиче. Въобще не беше така! От двамата аз бях тази, която пое отговорността. Запознах се с Еймиъс на един прием и хлътнах по него… Знаех, че трябва да го имам.
Пародия, гротескна пародия, но…
— Въпреки че беше женен?
— Нарушителите ще бъдат съдени? Само че едно предупреждение, напечатано на лист хартия, не е достатъчно, за да те накара да се откажеш от действителния свят. Ако той бе нещастен с жена си и би бил щастлив с мене, тогава защо не? Имаме само един живот да живеем.
— Говореше се обаче, че той е щастлив със съпругата си.
Елза поклати глава.
— Не. Караха се като куче и котка. Каролайн го тормозеше. Тя беше… О, тя беше ужасна жена!
Елза Дитишам седна и запали цигара.
— Вероятно съм несправедлива към нея — каза тя, леко усмихната. — Но аз наистина мисля, че Каролайн беше доста противна.
— Беше голяма трагедия — каза бавно Поаро.
— Да, беше голяма трагедия. — Изведнъж тя се обърна трескаво към него, а нещо в мъртвото й, гладко и отегчено лице трепна и оживя. — Това уби мене! Уби ме. Оттогава няма нищо — изобщо нищо. — Гласът й стана по-тих. — Празнота! — Тя разпери нетърпеливо ръце. — Като препарирана риба в стъкленица!
— Нима толкова много означаваше Еймиъс Крейл за вас?
Елза кимна. Беше странно, доверително, леко кимване — особено трогателно.
— Считам, че винаги съм била моногамна — каза тя. — Предполагам — размишляваше мрачно лейди Дитишам, — че човек наистина би трябвало да се прободе с нож — като Жулиета. Но… но да го направиш, това би означавало да признаеш, че с тебе е свършено… че животът те е победил.
— А вместо това?
— Каквото и да беше станало — все същата работа. След като човек веднъж го преживее. Аз го преживях. За мене то вече нямаше никакво значение. Мислех, че ще намеря нещо друго.
Да, нещо друго — следващия. Поаро ясно я видя как с всички сили се опитва да изпълни това сурово намерение. Видя я красива и богата, съблазняваща мъжете, търсеща алчно с хищните си ръце да запълни един живот, който бе празен. Тя обожаваше знаменитости: омъжена за известен авиатор; след това — изследовател — този огромен мъж великан, Арнолд Стивънсън, който физически вероятно не бе много различен от Еймиъс Крейл; после — завой към изкуствата: Дитишам!