Мис Уилямс направи пауза и продължи:
— Когато една госпожица стигне до тази фаза, училището много помага. Тя се нуждае от съприкосновение с други умове, а също и здравата дисциплина на една общност, която да й помогне да стане разумен член на обществото. Не бих нарекла домашните условия на Анджела идеални. Първо, мисис Крейл я беше разглезила. Анджела трябваше само да я помоли за нещо и мисис Крейл винаги я подкрепяше. Резултатът беше следният: Анджела смяташе, че има най-голямо право да претендира за времето и вниманието на сестра си. Точно в тези нейни настроения тя се сблъскваше с мистър Крейл. Мистър Крейл, естествено, мислеше, че той трябва да е на първо място, и правеше всичко, за да бъде така. Всъщност той много бе привързан към момичето — бяха добри другари, боричкаха се заедно съвсем приятелски. Но имаше моменти, когато мистър Крейл изведнъж започваше да ненавижда тази прекалена загриженост на мисис Крейл към Анджела. Като всички мъже, той беше разглезено дете и искаше всички да се въртят около него. Тогава той и Анджела вдигаха истинска врява, а мисис Крейл често заставаше на страната на Анджела. Мистър Крейл побесняваше. В тези случаи именно Анджела обичаше да се прави на дете и да му скрои някой противен номер. Мистър Крейл имаше навик да глътва питието си на един дъх. Веднъж Анджела му изсипа цяла солница в чашата. Той, разбира се, повърна и не можа дума да каже от ярост, но това, което фактически сложи капак на всичко, беше, когато тя му сложи цяла шепа голи охлюви в леглото. Мистър Крейл изпитваше особена погнуса към тях. Той напълно загуби самообладание и каза, че момичето трябва да се изпрати в училище и че повече нямал намерение да понася всички тези детинщини. Анджела беше ужасно разстроена, макар че самата тя веднъж-дваж бе изразила желание да отиде в пансион. В случая обаче реши да бъде много нещастна. Мисис Крейл също не желаеше да я изпрати, но се остави да бъде убедена в резултат, мисля, до голяма степен на това, което й казах по този въпрос. Аз й посочих, че училището ще бъде от голяма полза за Анджела, а и наистина считах, че ще е полезно. И така, беше решено тя да замине през есента за Хелстън — едно много хубаво училище на южното крайбрежие, но мисис Крейл съжаляваше през цялото време. А Анджела, щом се сетеше, веднага се озъбваше на мистър Крейл. Нали разбирате, мосю Поаро, положението не беше чак толкова сериозно, но хвърляше своята сянка, така да се каже, върху всичко, което се случи онова лято.
— Имате предвид Елза Гриър?
— Точно така — каза рязко мис Уилямс и след произнасянето на тези две думи силно стисна устните си.
— Какво беше мнението ви за Елза Гриър?
— Аз въобще нямах мнение. Напълно безпринципна млада жена.
— Била е много млада.
— Достатъчно голяма, за да знае някои работи. Не виждам нищо, което би могло да я извини. Изобщо нищо.
— Сигурно е била влюбена в него…
— Хм, влюбена! — изсумтя мис Уилямс. — Каквито и да са чувствата ни, мосю Поаро, ще ми се да вярвам, че можем да ги контролираме и да се държим прилично. А действията си сме напълно в състояние да управляваме. Онова момиче нямаше абсолютно никакви морални норми. Фактът, че мистър Крейл беше женен, не означаваше нищо за нея. Тя беше изключително безсрамна във всичко, студена и решителна. Може би е била зле възпитана, но това е единственото извинение, което мога да намеря за нея.
— Смъртта на мистър Крейл трябва да е била тежък удар за мис Гриър?
— О, да, но тя беше виновна за всичко. Не бих отишла толкова далече, че да оправдавам убийство, но все пак, ако изобщо на света е имало жена, доведена до състояние на безумие, то тази жена беше Каролайн Крейл. Откровено ви казвам, имаше моменти, когато ми се искаше да ги убия и двамата. Да се показва с момичето пред жена си, да я слуша и да понася нахалството й! А тя беше нахална, мосю Поаро. О, не! Еймиъс Крейл получи, каквото заслужаваше. Никой мъж не може да се отнася така към жена си и да не бъде наказан. Смъртта му беше справедливо възмездие.