Анджела продължи:
— Филип Блейк? — тя помълча известно време, после изведнъж каза: — Знаете ли, мисля, че ако говорим просто за вероятности, той е най-вероятният извършител.
— Твърде много ме интригувате, мис Уорън. Мога ли да попитам какво ви кара да мислите така?
— Общо взето, нищо определено, но от това, което си спомням за него, бих казала, че е човек с ограничено въображение.
— И ограниченото въображение предразполага към убийство?
— Може да ви накара по груб начин да разрешите проблемите си. Мъже от този тип получават истинско удовлетворение, когато извършат някакво действие. Убийството е груба работа, не мислите ли?
— Да, сигурно сте права… Това определено е становище, но все пак, мис Уорън, трябва да има още нещо. Какъв мотив евентуално би могъл да притежава Филип Блейк?
Анджела Уорън не отговори веднага. Тя стоеше намръщена, взирайки се в пода.
— Той беше най-добрият приятел на Крейл, нали? — каза Поаро.
Тя кимна.
— Но вие имате нещо наум, мис Уорън, нещо, което още не сте ми казали. Може би двамата са били съперници за момичето — за Елза?
Анджела поклати глава.
— О, не. Не и Филип.
— Какво има тогава?
— Знаете ли — отвърна бавно Анджела, — вероятно, когато минат години, нещата изведнъж идват при нас. Ще ви обясня какво имам предвид. Някой ми беше разказал една история веднъж, когато бях на единадесет години. Не виждах абсолютно никакъв смисъл в тази работа, нито ме разтревожи — просто влезе през едното ми ухо и излезе през другото. Мисля, че въобще не се сещах за нея, както се казва. Преди две години обаче, както си седях на първия ред и гледах едно ревю, тази случка отново ме споходи и бях толкова изненадана, че фактически казах на глас: „О, сега разбирам смисъла на онази смешна история за млякото с ориз.“ И все пак нямаше директен намек — само някаква шега за „Ни лук ял, ни лук мирисал“.
— Разбирам мисълта ви, мадмоазел.
— Тогава ще разберете и това, което ще ви кажа. Веднъж бях отседнала в хотел. Както вървях по коридора, една от вратите на стаите се отвори и от нея излезе жена, която аз познавах. Това не беше нейната стая и тя ясно го показа на лицето си, когато ме видя. Тогава разбрах значението на израза, който веднъж видях върху лицето на Каролайн, когато една нощ в Олдърбъри тя излезе от стаята на Филип Блейк.
Анджела се наведе напред и възпря думите на Поаро.
— По онова време аз нямах представа, разбирате ли? Знаех някои неща — момичетата на тази възраст обикновено знаят, — но не ги свързвах с действителността. За мене излизането на Каролайн Крейл от стаята на Филип Блейк си беше просто: Каролайн Крейл излиза от стаята на Филип Блейк. Би могло да бъде стаята на мис Уилямс или моята. Но това, което наистина забелязах, беше изразът на лицето й — странно изражение, което не познавах и не можех да разбера. Не можех да го разбера, докато — както ви казах — една нощ в Париж не видях същия израз върху лицето на друга жена.
— Но това, което ми казвате, мис Уорън — изрече бавно Поаро, — е твърде зашеметяващо. От самия Филип Блейк аз имам впечатление, че той винаги е мразел сестра ви.
— Зная. Не мога да го обясня, но е така.
Поаро бавно кимна. Още докато говореше с Филип Блейк, той смътно бе почувствувал, че нещо не е както трябва. Тази прекалена враждебност към Каролайн някак си не беше нормална…
Думите и изразите от разговора му с Мередит Блейк отново изникнаха в ума му: „Много се разстрои, когато Еймиъс се ожени — не стъпи у тях повече от година“. Нима Филип винаги е бил влюбен в Каролайн? Беше ли се превърнала любовта му в горчивина и омраза, когато Каролайн бе избрала Еймиъс?
Да, Филип беше прекалено разгорещен и доста предубеден. Поаро си го представи, замислено весел, преуспяващ мъж, с неговия голф и хубавата му къща. Какво в действителност бе чувствувал Филип Блейк преди шестнадесет години?
— Не разбирам — говореше Анджела Уорън. — Аз, видите ли, нямам опит в любовта — не ми се е изпречвала на пътя. Просто ви казах всичко това, в случай че… в случай че има някаква връзка със станалото.
II книга
Разказ на Филип Блейк
Скъпи мосю Поаро,
Изпълнявам обещанието си и тук ще намерите приложен разказ за събитията, свързани със смъртта на Еймиъс Крейл. Дължа да отбележа, че след толкова много време спомените ми може да не са абсолютно точни, но съм написал това, което изглежда най-близо до тях.