— Каролайн не може никога да бъде отмъстителна. Ти не разбираш, старче.
— Имате дете — отбелязах аз.
Той ме хвана за ръката.
— Фил, стари приятелю, ти имаш добри намерения, но недей да ми грачиш като гарван. Аз сам ще си оправя работите. Всичко ще се нареди. Ще видиш, че всичко ще се нареди.
Такъв си беше Еймиъс — абсолютно неоправдан оптимист. После се развесели и каза:
— Да върви по дяволите цялата тази пасмина!
Не си спомням да сме говорили нещо друго. Няколко минути по-късно Каролайн се втурна на терасата.
— Свали това изцапано сако, Еймиъс — каза тя със съвсем обикновен, всекидневен тон. — Отиваме на чай у Мередит. Да не си забравил?
Той се втрещи и отвърна с леко заекване:
— О, бях забравил. Д-д-да, разбира се.
— Тогава се постарай да не приличаш толкова на вехтошар — каза тя. Въпреки че гласът й беше съвсем естествен, Каролайн не го погледна, а отиде до лехата с гергините и започна да къса увехналите цветове. Еймиъс бавно се обърна и влезе в къщата.
Каролайн започна да разговаря с мене. Говори много: за това, дали времето ще се задържи така, дали ще има достатъчно скумрия, та Еймиъс, Анджела и аз да отидем на риболов. Тя беше наистина изумителна — трябва да й го призная.
Лично аз обаче мисля, че това показваше какъв тип жена е Каролайн. Тя притежаваше силна воля и отлично самообладание. Не зная дали тогава вече е имала план да го убие, но не бих се учудил, ако е така. Беше способна да изготви плана си внимателно и хладнокръвно, с абсолютно ясно съзнание и без жал.
Каролайн Крейл беше много опасна жена. Трябваше да зная тогава, че тя нямаше да остави нещата така, но като истински глупак аз мислех, че е решила да приеме неизбежното, или пък вероятно е мислела, че ако се държи както обикновено, Еймиъс би могъл да промени решението си.
След малко другите излязоха. Елза изглеждаше предизвикателна и в същото време победителка. Каролайн не й обръщаше внимание. Всъщност Анджела спаси положението. Тя излезе, спорейки с мис Уилямс, че заради нищо и никакво няма да си сменя полата. Полата си беше много добра. Във всеки случай ставаше за милия стар Мередит — той никога нищо не забелязваше.
Най-после слязохме. Каролайн вървеше с Анджела, а аз вървях с Еймиъс. Елза вървеше сама и се усмихваше.
На мене лично не ми харесваше — беше твърде агресивна, но трябва да призная, че онзи следобед изглеждаше невероятно красива. Жените стават хубави, когато получат каквото искат.
Събитията от онзи следобед изобщо не мога да си спомня ясно. Всичко е замъглено. Спомням си как стария Мери излезе да ни посрещне. Мисля, че първо се разходихме из градината. Водихме, помня, дълъг разговор с Анджела относно обучаването на териери за лов на плъхове. Тя изяде невероятно количество ябълки и се опита да накара и мене да направя същото.
Когато стигнахме обратно до къщата, вече сервираха чая под един голям кедър. Мери, спомням си, изглеждаше много разстроен. Предполагам, че или Каролайн, или Еймиъс му бяха казали. Той погледна колебливо към Каролайн, а след това се втренчи в Елза. Милият човек беше съвсем разтревожен. На Каролайн, разбира се, й харесваше да го разиграва — предания, платоничен приятел, който никога не би отишъл твърде далече. Такъв тип жена беше тя.
След чая Мередит размени с мене няколко бързи реплики.
— Виж какво, Фил, Еймиъс не може да направи такова нещо! — каза той.
— Не се заблуждавай, ще го направи — отвърнах му аз.
Тогава той рече:
— Не може да остави жена си и детето си и да тръгне с това момиче. Много по-стар е от нея. Не вярвам тя да е на повече от осемнадесет години.
Отговорих му, че мис Гриър е на цели двадесет години и е с житейски опит.
— Все пак непълнолетна е и не разбира какво върши.
Горкият стар Мередит! Вечно благородният, истински европеец.
— Не се тревожи, старче — казах му аз. — Тя знае какво върши. И така й харесва!
Само това успяхме да си кажем. Помислих си, че Мери вероятно е разтревожен от мисълта Каролайн да бъде изоставена съпруга. След като разводът приключеше, тя би могла да очаква нейният верен Добин21 да се ожени за нея. Знаех, че преданост без надежда за награда беше много повече в стила на Мередит. Признавам, че тази страна на въпроса ме забавляваше.
Странно, твърде малко си спомням за посещението в лабораторията на брат ми. Той обичаше да показва хобито си. Аз самият винаги съм се отегчавал. Предполагам, че съм бил там с другите, когато е изнасял беседата си за ползата от кониина, но не си спомням, а и не съм видял Каролайн да задига отровата. Както казах, тя беше много ловка жена. Помня как Мередит прочете на глас откъс от Платон, описващ смъртта на Сократ. Много досадно, мислех си. Класиците винаги са били скучни за мене.