— О, не… не… той… той сам го е извършил.
Изгледах я право в очите и казах:
— Можеш да разкажеш това в полицията.
Тя го разказа и те не й повярваха.
Край на показанията на Филип Блейк.
Разказ на Мередит Блейк
Скъпи мосю Поаро,
Както Ви обещах, аз съм приготвил писмен разказ за всичко, което мога да си спомня, свързано с трагичните събития, случили се преди шестнадесет години. Най-напред бих искал да спомена, че внимателно премислих това, което ми казахте при последната ни среща. И като размислям, все повече се убеждавам, че е във висша степен неправдоподобно Каролайн Крейл да е отровила съпруга си. Винаги ми се е струвало нелепо, но липсата на някакво друго обяснение и нейното собствено отношение ме подведоха като овца да следвам мнението на други хора и да казвам заедно с тях, че ако тя не го е извършила, какво друго обяснение би могло да има?
Откакто Ви видях, аз много внимателно обмислих алтернативното решение, представено по онова време и използувано от защитата на процеса — сиреч, че Еймиъс Крейл е отнел собствения си живот. Макар от това, което знаех за него, такова решение да ми изглеждаше съвсем фантастично по онова време, то сега виждам, че трябва да променя мнението си. Първостепенен и особено важен е фактът, че Каролайн го вярваше. Ако сега трябва да приемем, че тази очарователна и благородна дама е била несправедливо обвинена, нейното често повтаряно убеждение трябва да има голяма тежест. Тя познаваше Еймиъс по-добре от всеки друг. Ако тя е мислила самоубийството за възможно, то трябва да е било възможно въпреки скептицизма на приятелите му.
Следователно аз предлагам теорията, че у Еймиъс Крейл е имало някакво зрънце съвест, някакво подсъзнателно течение от разкаяние и даже отчаяние, доведени до крайност от неговия темперамент, и което само неговата съпруга осъзнаваше. Мисля, че такова предположение не е невъзможно. Той може би е разкрил тази своя страна само пред Каролайн. Въпреки че това е несъвместимо с всичко, което съм го чувал да казва, все пак истина е, че в повечето мъже има по някоя неподозирана и противоречаща черта, често изненадваща хората, които ги познават отблизо. В живота на един уважаван и аскетичен мъж откриваме скрита бруталност, а един вулгарен богаташ може да има тайно влечение към някоя изящна художествена творба. Доказано е, че груби и безмилостни хора могат да притежават неподозирано милосърдие, а щедрите и добродушните — по някоя долна и жестока черта.
И така, възможно е у Еймиъс Крейл да е имало тенденция на подсъзнателно болезнено самообвинение и колкото повече е демонстрирал егоизма и правото си да върши каквото си ще, толкова повече се е активизирало това тайно подсъзнание. Повърхностно погледнато, изглежда невероятно, но сега вярвам, че така трябва да е било. И отново повтарям: самата Каролайн упорито се придържаше към такова виждане. Пак казвам, че това е много важно!
А сега да изследваме фактите или по-скоро спомените ми за фактите в светлината на новото становище.
Считам, че тук с основание мога да включа един разговор, който проведох с Каролайн няколко седмици преди разигралата се трагедия. Беше по време на първото гостуване на Елза Гриър в Олдърбъри.
Каролайн, както ви казах, знаеше за дълбокото ми чувство и привързаност към нея. Следователно аз бях човекът, на когото тя най-лесно би се доверила. Каролайн не изглеждаше много щастлива напоследък. Въпреки това бях изненадан, когато един ден тя внезапно ме попита дали Еймиъс наистина много обича момичето, което е довел.
— Интересува се от нея, защото я рисува — казах й. — Знаеш какъв е Еймиъс.
Тя поклати глава и отвърна:
— Не, той е влюбен в нея.
— Е, може би малко…
— Много, струва ми се.
— Тя е необикновено привлекателна, признавам, а и двамата знаем, че Еймиъс е податлив, но досега, скъпа моя, трябва да си се убедила, че има само един човек, когото Еймиъс обича, и това си ти. Той си има увлечения, но те не са трайни. Ти си единственият човек за него и въпреки лошото му държание чувството му към тебе остава непроменено.
— Винаги съм мислила така преди — отвърна Каролайн.
— Повярвай ми, Каро, така е — казах аз.
— Този път, Мери, се боя. Това момиче е толкова… толкова ужасно откровено. Толкова е млада и така екзалтирана. Имам чувството, че този път е сериозно.