— Понякога децата разбират хората по-добре от възрастните.
— Може би, но не и в този случай. Естествено, момичето иска да вярва, че майка й не го е извършила. Оставете я да вярва. Това на никого не вреди.
— За жалост обаче тя иска доказателство.
— Доказателство, че Каролайн Крейл не е убила съпруга си?
— Да.
— Тогава няма да го получи — каза Диплийч.
— Така ли считате?
Известният адвокат замислено погледна събеседника си.
— За мене винаги сте били честен човек, Поаро. Какво мислите да правите? Да спечелите пари, като си играете с естествените чувства на едно момиче?
— Вие не я познавате. Тя е необикновена и с много силен характер.
— Да, мога да си представя. Дъщерята на Еймиъс и Каролайн Крейл би трябвало да е такава. Какво иска тя?
— Истината.
— Хм, боя се, че няма да може да я смели. Честно, Поаро, считам, че няма никакво съмнение — тя го е убила.
— Простете ми, приятелю, но бих искал сам да се уверя по този въпрос.
— Е, не виждам какво повече можете да направите. Можете да прочетете репортажите за процеса. Хъмфри Рудолф беше прокурор, но той почина. Кой ли му беше заместник… чакайте да помисля… младият Фог, струва ми се. Да, Фог. Поговорете с него. После хората, които са били там тогава, също са живи. Не вярвам да им се хареса вашата намеса и разравянето на цялата тази история, но смея да твърдя, че ще получите каквото търсите. Печелите доверие и сте голям дявол.
— Ах, да — заподозрените. Това е много важно. Вие вероятно помните кои са те?
Диплийч се замисли.
— Чакайте да видя… беше много отдавна. Всъщност били са само пет души, така да се каже, без да се брои прислугата — двама съпрузи, възрастни хорица, много предани и плахи. Те не знаеха абсолютно нищо и никой не би могъл да ги заподозре.
— Пет души, казвате. Разкажете ми за тях.
— Ами Филип Блейк. Той е бил най-добрият приятел на Крейл — знаели се от малки. Бил им на гости тогава. Още е жив. Виждам го от време на време на игрището за голф, живее в Сейнт Джордж Хил. Борсов агент е. Играе на борсата и добре се справя. Преуспяващ човек, склонен малко към пълнеене.
— Да, а другите?
— По-големият брат на Блейк е провинциален скуайър6. Обича да си седи вкъщи — домошар.
Едно детско стихче се въртеше в главата на Поаро. Той го отпъди. Нима вечно щяха да го преследват глупави детски песнички?! В последно време това сякаш му бе станало идея фикс. И все пак мелодийката продължаваше да звучи:
— Значи обича да си седи вкъщи, да?
— Той е човекът, за когото ви разказах — този, който се занимава с лекарства и билки. Разбира малко от химия — хоби му е. Как ли му беше името? Име на някакъв писател беше… Сетих се! Мередит — Мередит Блейк. Не зная жив ли е, или не.
— Кои са другите?
— Другите? Ами причината за целия този смут — момичето в случая, Елза Гриър.
— „Третото прасенце хапна печено месце“ — измърмори Поаро.
Диплийч го изгледа смаян.
— Че как да не си е хапвала?! Та тя е консуматор. Смени трима съпрузи оттогава. Жени се и се развежда като „добър ден“. И всяка следваща женитба е по-сполучлива от предишната. Сега е лейди Дитишам. Ще я намерите на страниците на всеки „Татлър“7.
— А другите двама?
— Гувернантката… не мога да си спомня името й. Симпатична, способна жена. Май че се казваше… Томсън… Джоунс — нещо подобно. Петият свидетел е детето — природената сестра на Каролайн Крейл. Тогава трябва да е била на петнадесет години. Тя доста се прочу. Копае разни неща и пътува с фургона си бог знае къде. Уорън — така се казва. Анджела Уорън. Рядко смущаваща млада жена в днешно време. Запознах се с нея преди два дни.
— В такъв случай тя не е прасенцето, което плакало кви-кви-кви?
Сър Монтегю Диплийч изгледа Поаро някак особено и каза сухо:
— Имала е за какво да плаче в живота си! Ако искате да знаете, тя е обезобразена — има голям белег на лицето си! Тя… хм, впрочем… не се съмнявам, че вие сам ще чуете за всичко това.
Поаро се изправи.
— Благодаря ви, бяхте много любезен. Ако мисис Крейл не е убила съпруга си…
— Само че тя го е убила, приятелю — прекъсна го Диплийч, — тя го е убила. Можете да ми вярвате.