Повярвайте ми.
Казвам се Сесилия Уилямс. Бях наета от мисис Крейл да бъда гувернантка на природената й сестра, Анджела Уорън, през 19… година.
Започнах работа в Олдърбъри — едно много хубаво имение в Южен Девън, което бе принадлежало на семейството на мистър Крейл от много поколения насам. Знаех, че мистър Крейл е художник, но не бях го виждала, преди да дойда да живея в Олдърбъри.
Домакинството се състоеше от мистър и мисис Крейл, Анджела Уорън (тогава момиче на тринадесет години) и трима души прислуга, които бяха живели със семейството дълги години.
Намирах, че ученичката ми е интересна и обещаваща като характер. Тя се отличаваше със способности и беше удоволствие да я обучавам. Беше малко необуздана и недисциплинирана, но тези недостатъци се проявяваха само когато беше в приповдигнато настроение, а аз обичах момичетата ми да бъдат силни духом. Излишъците от жизнена сила могат да бъдат овладени и направлявани за постигане на истински и полезни резултати.
Общо взето, считах, че Анджела се поддава на дисциплина. Беше поразглезена главно от мисис Крейл, която твърде много й угаждаше. Влиянието на мистър Крейл намирах по-скоро за вредно. На моменти той невероятно я глезеше, а в други случаи беше ненужно деспотичен. Вероятно това се дължеше на така наречения артистичен темперамент.
Аз самата никога не съм разбирала защо притежаването на артистични способности трябва да бъде извинение за неспособността на мъжа да упражни някакъв самоконтрол. Лично аз не харесвах картините на мистър Крейл. Рисунъкът ми се струваше неточен, а цветовете — прекалено силни, но, естествено, не бях повикана да давам мнението си за тези неща.
Скоро дълбоко се привързах към мисис Крейл. Възхищавах се от характера й и твърдостта, с които преодоляваше трудностите в живота си. Мистър Крейл не беше верен съпруг и мисля, че този факт беше източник на много болка за нея. Една по-силна духом жена би го оставила, но мисис Крейл сякаш никога не се спря върху тази възможност. Тя търпеше изневерите му и ги прощаваше, но трябва да кажа, че не ги понасяше хрисимо. Протестираше, и то много буйно!
На процеса беше споменато, че мистър и мисис Крейл са живели като куче и котка, но не бих казала, че е точно така. Мисис Крейл имаше прекалено много достойнство, за да се употребява такъв израз за нея, но те наистина се караха. Считам обаче, че при тези условия това бе съвсем естествено.
Бях живяла с мисис Крейл повече от две години, когато на сцената се появи мис Елза Гриър. Тя пристигна в Олдърбъри през лятото на 19… година. Мисис Крейл не я познаваше отпреди. Мис Гриър беше приятелка на мистър Крейл и казаха, че дошла, за да може той да я рисува.
Веднага пролича, че мистър Крейл е увлечен по момичето и че то не прави нищо, за да го обезсърчи. По мое мнение мис Гриър се държа доста скандално, като беше отвратително груба с мисис Крейл и открито флиртуваше с мистър Крейл.
Естествено, мисис Крейл нищо не ми каза, но аз виждах, че е разтревожена и нещастна, и правех всичко, което бе по силите ми, за да я развлека и да облекча бремето й. Мис Гриър позираше на мистър Крейл всеки ден, но забелязах, че картината не напредва много бързо. Без съмнение те имаха да си казват други неща!
Благодарна съм, че ученичката ми забелязваше твърде малко от това, което ставаше наоколо. В някои отношения Анджела беше още дете. Въпреки че интелектът й беше добре развит, тя изобщо не беше това, което наричаме преждевременно зряла, не показваше желание да чете забранени книги и не даваше никакви признаци на болезнено любопитство, което момичетата на нейната възраст често проявяват.
Следователно тя не виждаше нищо нередно в дружбата между мистър Крейл и мис Гриър. Въпреки това Анджела не харесваше мис Гриър и я мислеше за глупава. В това тя беше права. Мис Гриър, предполагам, бе получила нужното възпитание, но не бе отворила нито една книга и изобщо не познаваше съвременните литературни течения. Освен това не можеше да води разговор на никаква тема.
Тя беше изцяло погълната от външността си, от дрехи и мъже.
Анджела, мисля, дори не разбираше, че сестра й е нещастна. По това време тя не беше особено наблюдателна. Повечето време прекарваше в лудории, катерене по дърветата и майсторско каране на велосипед. Тя беше страстна читателка и показваше отличен вкус по отношение на това, което харесваше и не харесваше.