Мисис Крейл винаги внимаваше да не показва, че е нещастна пред Анджела, и се мъчеше да изглежда весела и засмяна, когато момичето беше наблизо.
Мис Гриър се върна в Лондон и на това, казвам Ви, ние всички много се зарадвахме! Прислугата също не я харесваше, така както и аз. Тя беше от онези хора, които причиняват много излишни неприятности и накрая забравят да кажат „благодаря“.
Мистър Крейл замина скоро след това, но аз, разбира се, знаех, че е тръгнал след момичето. Много ми беше мъчно за мисис Крейл — тя остро преживяваше тези неща. Бях крайно ядосана на мистър Крейл. Когато един мъж има очарователна, грациозна и интелигентна съпруга, той няма право да се отнася с нея зле.
Мисис Крейл и аз обаче се надявахме авантюрата му скоро да приключи. Не че бяхме споменавали за това една пред друга — не бяхме, — но тя много добре знаеше как го приемам.
За нещастие след няколко седмици двамата отново се появиха. Позирането, изглежда, щеше да бъде възобновено.
Този път мистър Крейл рисуваше в пълно умопомрачение. Той сякаш не се интересуваше толкова от момичето, колкото от нейния портрет. Въпреки това разбрах, че такова нещо не се беше случвало преди. Онова момиче беше впило ноктите си в него и не се шегуваше. Мистър Крейл беше като восък в ръцете й.
Положението достигна връхната си точка в деня преди смъртта му, тоест на седемнадесети септември. Поведението на мис Гриър беше нетърпимо нахално през последните няколко дни. Тя се чувствуваше уверена в себе си и искаше да изтъкне своята важност. Мисис Крейл се държеше като истинска благородница. Беше ледено учтива, но ясно показа на другата какво мисли за нея.
Същия този ден — 17 септември, както си бяхме в гостната след обяда, мис Гриър неочаквано изтърси, че щяла да промени мебелировката на стаята, когато дойдела да живее в Олдърбъри.
Естествено, мисис Крейл не можеше да отмине такова нещо. Тя поиска обяснение от мис Гриър, а последната има нахалството да каже пред всички, че щяла да се омъжи за вече женен мъж — и то на съпругата му!
Бях много, много ядосана на мистър Крейл. Как смееше той да остави това момиче да обижда съпругата му в нейната гостна? Ако искаше да забегне с Елза Гриър, да беше забягнал, а не да я довежда в дома на жена си и да я подкрепя в нахалството й.
Независимо от чувствата си мисис Крейл запази своето достойнство. Точно тогава съпругът й влезе и тя неочаквано поиска потвърждение от него.
Той беше естествено разгневен от необмисленото форсиране на ситуацията от мис Гриър. Освен всичко друго това го представяше в лоша светлина, а мъжете не обичат да се показват така — суетата им страда.
Мистър Крейл, какъвто беше огромен, застана там като някое овчедушно, глупаво, непослушно момче. Достойнството на жена му спасяваше положението. Той глупаво бърбореше, че било вярно, но не искал тя да научава по този начин.
Никога не бях виждала такъв презрителен поглед, с какъвто мисис Крейл удостои съпруга си. Тя излезе от стаята с високо вдигната глава. Красива жена беше мисис Крейл — много по-красива от онова пищно момиче — и имаше походка на императрица.
С цялото си сърце се надявах, че мистър Крейл ще бъде наказан за жестокостта си и за безчестието, с което позореше една безкрайно страдаща и благородна жена.
За първи път аз се опитах да кажа нещо за това, което чувствувах, пред мисис Крейл, но тя ме спря.
— Трябва да се опитаме да се държим както обикновено. Така е най-добре. Всички ще отидем на чай у Мередит Блейк.
Тогава й казах:
— Мисис Крейл, вие сте чудесна.
— Кой знае… — отвърна тя.
Сетне на излизане от стаята тя се обърна и ме целуна.
— Такава утеха си ми ти — рече мисис Крейл.
После тя се качи в стаята си и съм сигурна, че плака. Видях я, когато всички излязоха. Носеше шапка с голяма периферия, която скриваше лицето й. Тази шапка тя носеше твърде рядко.
Мистър Крейл се чувствуваше неловко, но се опитваше да заглади нещата. Мистър Филип Блейк се стараеше да се държи както обикновено. Онази мис Гриър беше като котка, която е подушила мляко — доволна и мъркаща!
Всички тръгнаха. Върнаха се към шест часа. Повече не видях мисис Крейл сама тази вечер. На масата тя беше мълчалива и сдържана и си легна рано. Мисля, че никой друг освен мен не знаеше колко много страда.
Вечерта премина в обичайната караница между мистър Крейл и Анджела. Те подхванаха старата тема за училището. Мистър Крейл беше раздразнен и на нож, а Анджела — излишно досадна. Въпросът беше уреден, училищните принадлежности бяха купени и нямаше смисъл отново да се започва спор, но Анджела изведнъж бе решила да направи цяла трагедия. Не се съмнявам, че тя е усетила напрежението във въздуха и то й беше повлияло така, както на всички други. Боя се, че съм била твърде погълната от собствените си мисли, за да я спра, както подобаваше. Всичко свърши с това, че Анджела хвърли преспапието по Мистър Крейл и излетя от стаята.