Излязох след нея и рязко й казах, че се срамувам от хлапашкото й държане, но тя още не можеше да се овладее и реших, че е най-добре да я оставя сама.
Колебаех се дали да отида при мисис Крейл в стаята й, но най-накрая счетох, че сигурно ще й бъде неприятно. Как ми се искаше след това да бях преодоляла нерешителността си и да бях я накарала да ми говори. Ако беше го направила, може би нещата щяха да се променят. Тя, виждате ли, нямаше с кого да сподели. Въпреки че се възхищавам от човешкото самообладание, трябва със съжаление да призная, че понякога то може да стигне до крайност. Един естествен отдушник на чувствата е за предпочитане.
Като вървях по коридора към стаята си, срещнах мистър Крейл. Той ми каза „лека нощ“, но аз не му отговорих.
Следващата сутрин, помня, денят беше хубав. Събуждайки се сред такъв покой, човек чувствува, че дори един мъж би могъл да се вразуми.
Преди да сляза за закуска, влязох в стаята на Анджела, но тя беше вече на крак. Вдигнах една скъсана пола, която лежеше хвърлена на пода, и я взех със себе си, за да може Анджела да я закърпи след закуска.
Тя обаче беше взела филия с мармалад от кухнята и бе излязла. След като закусих, тръгнах да я търся. Споменавам това, за да обясня защо не бях повече при мисис Крейл тази сутрин, както вероятно би трябвало да бъде. В този момент чувствувах, че задължението ми е да се погрижа за Анджела. Тя беше доста непослушна и твърдоглава, когато ставаше въпрос да си закърпи някоя дреха, а нямах никакво намерение да й позволя да не ми се подчинява в това отношение.
Банският й костюм липсваше и аз съответно слязох до брега. Не я видях никъде във водата или на скалите. Предположих, че е отишла у мистър Мередит Блейк. Тя и той бяха големи приятели. Преминах с лодката до другия бряг и продължих търсенето си. Не я намерих и не след дълго се върнах. Мисис Крейл, мистър Блейк и мистър Филип Блейк бяха на терасата.
Онази сутрин беше много горещо, когато човек стоеше на завет, а къщата и терасата бяха защитени от вятъра. Мисис Крейл предложи да донесе студена бира.
Към къщата имаше малка оранжерия, пристроена през викторианската епоха. Мисис Крейл не я харесваше и не я използуваше за растения, но я бе превърнала в нещо като бар — на лавиците имаше най-различни бутилки с джин, вермут, лимонада, вино от джинджифил и прочие, малък хладилник, който се пълнеше с лед всяка сутрин и в който държаха няколко бутилки с вино от джинджифил и бира.
Мисис Крейл отиде там, за да вземе малко бира, а аз я придружих. Анджела беше до хладилника и тъкмо изваждаше шише бира.
Мисис Крейл влезе преди мен и каза:
— Искам да взема една бутилка и да я занеса на Еймиъс.
Сега ми е толкова трудно да преценя дали тогава трябваше да предугадя нещо. Гласът й, почти съм сигурна, беше напълно нормален. Но налага се да призная, че в онзи миг бях съсредоточена не върху нея, а върху Анджела. Анджела стоеше при хладилника и с радост забелязах, че е зачервена и гузна.
Бях доста рязка с нея, но за моя изненада тя беше съвсем хрисима. Попитах я къде е била. Отговори ми, че се била къпала в морето. „Не те видях на брега“ — рекох й, а тя се разсмя. Сетне я попитах къде е фланелата й и тя каза, че сигурно я е забравила на брега.
Споменавам тези подробности, за да обясня защо оставих мисис Крейл сама да отнесе бирата в батарейната градина.
Останалата част от сутринта се губи в паметта ми. Анджела донесе игленика и започна да кърпи полата си без повече разправии. Струва ми се, че аз пък закърпих част от кухненските покривки. Мистър Крейл не дойде за обяд. Зарадвах се, че има поне толкова приличие.
След обяда мисис Крейл каза, че отива долу в Батареята. Исках да взема фланелата на Анджела от брега и тръгнахме двете заедно. Тя влезе в Батареята, а аз продължих, когато викът й ме върна обратно. Както Ви казах при Вашето идване, тя ме помоли да отида горе и да телефонирам. Качвайки се нагоре, срещнах мистър Мередит Блейк и тогава се върнах при мисис Крейл.