Поаро продължи, сякаш нищо не се бе случило:
— … тогава, струва ми се, логично е да допуснем, че някой от тези петима го е направил.
— Един от тях би могъл, предполагам — каза Диплийч със съмнение, — но не виждам защо. Няма абсолютно никаква причина. Всъщност аз съм напълно сигурен, че никой от тях не го е извършил. Избийте си тази мисъл от ума, приятелю!
Еркюл Поаро само се усмихна и поклати глава.
II глава
Обвинението
— Дяволски виновна — каза мистър Фог кратко.
Поаро погледна замислено слабото, с правилни черти лице на адвоката. Куентин Фог, старши адвокат, беше съвсем различен от Монтегю Диплийч. Диплийч притежаваше сила, магнетизъм, беше напориста и малко тиранична личност. Постигаше своите ефекти чрез бърза и драматична промяна в поведението. Красив, изискан, очарователен в даден момент, а след това изведнъж… магическа промяна — устните, разтеглени в зловеща усмивка, готов да смуче кръвта ти.
Куентин Фог беше слаб, блед, напълно лишен от индивидуалност. Задаваше въпросите си тихо, монотонно, но с упорито постоянство. Ако Диплийч беше рапирата, то Фог беше свределът, който дълбае неуморно. Никога не постигна шумна слава, но бе известен като първокласен служител на закона. Обикновено печелеше делата си.
Поаро го съзерцаваше, обмисляйки нещо.
— Значи с такова впечатление сте останали?
Фог кимна.
— Трябваше да видите мисис Крейл в свидетелската ложа. Старият Хъмфри Рудолф — той водеше делото — просто я накълца на кайма. На кайма!!!
Той замълча, а след това изведнъж каза:
— Общо взето, знаете ли, всичко мина някак като по вода.
— Не съм сигурен — обади се Поаро, — че ви разбирам добре.
Куентин Фог събра тънките си вежди. Чувствителните му пръсти докоснаха горната му устна.
— Как да ви кажа? Това е едно съвсем английско виждане. Пословицата „Да стреляш по вързано пиле“8 най-добре го обяснява. Можете ли да схванете смисъла?
— Да, както казахте, това е едно съвсем английско виждане, но мисля, че ви разбирам. Било то в Централния углавен съд, на игрищата в Итън9 или на лов, англичанинът обича жертвата му да има някакъв шанс.
— Точно така. А в този случай обвиняемата нямаше никакъв шанс. Хъмфри Рудолф правеше с нея каквото си поиска. Първо я разпита Диплийч. Тя се изправи там, знаете, като послушно момиченце на вечеринка. Отговаряше на въпросите му така, сякаш знаеше отговорите наизуст: съвсем смирена, думите й отлично подбрани, но… крайно неубедителна. Бяха я научили какво да каже и тя го казваше. Диплийч не беше виновен. Старият хитрец изигра блестящо ролята си, обаче сцена, за която са нужни двама актьори, не може да бъде изпълнена само от един. Тя не взе пример от него, а това се отрази извънредно неблагоприятно върху съдебните заседатели. И тогава се изправи славният Хъмфри. Виждали сте го, предполагам? Страхотен е!!! Като почна да си подръпва тогата, да се клати напред-назад и изведнъж хоп… върху жертвата… Казвам ви, на кайма я направи! Подвеждаше я насам и натам и тя всеки път се хващаше в капана. Накара я да признае абсурдността на своите собствени твърдения, да противоречи на себе си и тя затъваше все по-дълбоко и по-дълбоко. Накрая Хъмфри завърши по обичайния начин — съвсем категоричен и напълно убеден: „Не е ли вярно, мисис Крейл, че вашата история за открадването на кониина с цел самоубийство е чиста лъжа? Не е ли вярно, че вие сте го взели, за да го дадете на съпруга си, който е щял да ви остави заради друга жена? Не е ли вярно, че вие умишлено сте му дали отровата?“ А тя го погледна, такава една хубава, грациозна, нежна, и каза: „О, не, не, не съм“. Най-изтърканото нещо, което някога сте чували, и най-неубедителното. Видях как старият Диплийч се сгърчи на стола си. Той разбра тогава, че всичко е загубено.
Фог спря за миг, след това продължи:
— И все пак… не зная… това като че ли беше най-умното нещо, което би могла да направи. Поведението й призоваваше към кавалерско отношение, онзи особен вид кавалерство, който срещаме при лова с хрътки и който кара чужденците да ни мислят за такива ужасни самохвалковци! Съдебните заседатели и целият съд чувствуваха, че тя няма никакъв шанс. Мисис Крейл не можа даже за себе си да се бори и, естествено, не би могла да окаже никаква съпротива на такъв грамаден, интелигентен звяр като славния Хъмфри. Това тъничко, неубедително: „О, не, не, не съм“, беше трогателно… просто трогателно. С нея бе свършено! Да, тъй или иначе, това беше най-доброто, което би могла да направи. Съдебните заседатели излязоха за около половин час и се произнесоха: „Виновна с право за помилване“. Фактически, знаете ли, мисис Крейл се открои рязко от другата жена в случая — момичето. Още отначало съдът не я прие добре, а на нея изобщо окото й не мигна. Беше много хубава, закоравяла, съвременна. За жените, които присъствуваха в залата, тя бе символ на жената, разбиваща чуждите семейства. Домовете на всички са застрашени, щом момичета като Елза Гриър се разхождат спокойно наоколо, преливащи от похот и нехаещи за правата на съпругите и майките. Ала и тя не се пощади, бих казал. Бе пряма, удивително пряма! Била влюбена в Еймиъс Крейл и той в нея и нищо не можело да й попречи да го отнеме от жена му и детето му. До известна степен й се възхищавах, защото имаше кураж. При разпита Диплийч й зададе няколко коварни въпроса, но мис Гриър се справи добре. Съдът обаче гледаше неблагосклонно на нея. Старчето Ейвис, съдията, също не я хареса. Сам той на младини си е падал по жените, но щом сложи тогата и в качеството си на съдия, става върл моралист. Заключението му срещу Каролайн Крейл беше самото милосърдие. Той не отрече фактите, но наблегна много на това, че мисис Крейл е била провокирана, и прочие.