Край на разказа на Анджела Уорън
III книга
I глава
Заключения
Карла Льомаршан вдигна поглед. В очите й имаше умора и болка. Тя отмахна изнурено кичура коса, паднал върху челото й.
— Всичко е толкова объркващо — каза тя и докосна купчината изписани листа. — Гледната точка всеки път е различна! Всеки вижда майка ми различно, но фактите са същите. Всички са единодушни за тях.
— Обезсърчи ли ви четенето?
— Да, а вас не ви ли обезсърчи?
— Не. Намирам, че тези документи са много ценни — пълни с много информация.
Поаро говореше бавно, размишлявайки.
— Иска ми се никога да не бях ги чела! — каза Карла.
Поаро я погледна.
— Ах, значи това ви кара да се чувствувате така?
— Всички мислят, че майка ми е виновна — отвърна Карла с горчивина. — Всички освен леля Анджела, а какво мисли тя, не е от значение. Тя няма никакви основания. Леля Анджела е от тези предани хора, които остават верни дори на кръст да ги разпънат. Тя просто непрекъснато повтаря: „Невъзможно е Каролайн да го е направила“.
— Така ли ви се струва?
— Как иначе би могло да ми се струва? Ясно ми беше, че ако майка ми не го е извършила, тогава трябва да е някой от тези пет души. Дори си имах собствени теории за причината.
— Ах, това е интересно! Кажете ми.
— О, бяха само теории. Например Филип Блейк. Той е борсов агент. Бил е най-добрият приятел на баща ми и вероятно се е ползувал с доверието му. А художниците обикновено са небрежни към парите си. Блейк може да е накарал баща ми да подпише нещо. После работата е щяла да бъде разкрита и само смъртта на баща ми би могла да го спаси. Това е едната възможност, за която се сетих.
— Добре сте се сетили. Какво друго?
— Ами Елза. Филип Блейк тук казва, че главата й стояла здраво на раменете й, за да се забърква с отрови, но аз мисля, че това изобщо не е вярно. Представете си, че майка ми е отишла при нея и й е казала, че няма да даде развод на баща ми, че нищо няма да я накара да се разведе с него. Можете да говорите каквото си щете, но мисля, че Елза е била с буржоазен манталитет — искала е да бъде почитаната съпруга. В този случай считам, че тя е била напълно способна да задигне лекарството — онзи следобед тя също е имала възможност — и може да се е опитала да отстрани майка ми, като я отрови. Мисля, че това е съвсем в стила на Елза. После, възможно е по някаква ужасна случайност Еймиъс да е изпил отровата вместо Каролайн.
— Също добра идея. Какво още?
— Хм, мислех си… може би… Мередит! — отвърна бавно Карла.
— Ах, Мередит Блейк?
— Да. Видите ли, той ми изглежда точно такъв човек, който би извършил убийство. Искам да кажа, че е бавен, нерешителен, другите му се подиграват и вътрешно Мередит е ненавиждал това. Сетне баща ми се оженва за момичето, за което той е искал да се ожени. Баща ми преуспял и забогатял, а той правел всичките тези отрови! Всъщност може би ги е приготвял, защото му е харесвала мисълта да може да убие някого някой ден. Мередит е трябвало да се обади, че лекарството е изчезнало, за да отклони подозрението от себе си, но сам той е далеч най-вероятният човек, който би могъл да вземе отровата. Мередит дори би могъл да иска обесването на Каролайн за това, че преди години тя е измамила надеждите му. Мисля, разбирате, че това, което е написал в разказа си, е доста подозрително — как хората вършат неща, нехарактерни за тях. Ами ако е имал предвид себе си, когато го е писал?
— Имате право поне в това — да не вземате написаното като задължително вярно — каза Поаро. — Може нарочно да е написано така, че да подвежда.
— О, зная. Имах го предвид.
— Някакви други идеи?
— Чудех се — каза бавно Карла, — преди да прочета това, за мис Уилямс. Тя щяла да загуби работата си след заминаването на Анджела в училище. Ако Еймиъс умреше внезапно, Анджела вероятно нямаше да замине все пак. Искам да кажа — ако изглеждало като естествена смърт, което лесно можело да стане, предполагам, ако Мередит не беше забелязал липсата. Запозната съм с кониина — той не оставя никакви следи след настъпването на смъртта. Можеха да помислят, че е слънчев удар. Зная, че загубата на работа не звучи съвсем убедително като мотив за убийство, но откакто свят светува, убийства се извършват заради това, което на нас се струва абсурдни и недостатъчни мотиви, понякога и заради дребни парични суми. Една гувернантка на средна възраст и вероятно немного компетентна, може да се развълнува много и просто да не види пред себе си никакво бъдеще. Както казах, мислех така, преди да прочета това — думите на мис Уилямс съвсем не я показват като такава. Тя изобщо не е некомпетентна.