— Ни най-малко. Все още е интелигентна и способна.
— Зная, личи си, а и думите й заслужават доверие. Точно това наистина ме разстрои. О, вие знаете, вие разбирате. Безразлично ви е, естествено. През цялото време подчертавахте, че ви е нужна само истината. Сега вече имате истината! Мис Уилямс е съвсем права — човек трябва да приеме истината. Няма смисъл да градиш живота си върху лъжа, защото тя е това, което ти се иска да вярваш. Добре тогава! Аз мога да приема истината. Майка ми не е била невинна. Написала ми е това писмо, защото е била слаба, нещастна и е искала да ме пощади. Не я осъждам. Може би и аз бих се чувствувала така. Не зная как би ми подействувал затворът. Не я виня. Ако толкова отчаяно е обичала баща ми, сигурно не е могла друго да направи. Но, общо взето, и баща си не виня. Разбирам — съвсем малко — как се е чувствувал той — толкова жив и толкова жаден за всичко… Не е можел да устои — просто такъв е бил. Бил е и голям художник. Мисля, че това го извинява до голяма степен.
Тя извърна лицето си към Поаро, зачервено и възбудено, а брадичката й беше предизвикателно вдигната.
— Значи… значи това ви удовлетворява? — попита я Поаро.
— Удовлетворява? — гласът й трепна при тази дума.
Поаро се наведе напред и бащински я потупа по рамото.
— Слушайте, вие се отказвате от борбата в момент, когато най-заслужава да се борим, когато аз, Еркюл Поаро, имам много добра представа за това, което всъщност се е случило.
Карла го изгледа и каза:
— Мис Уилямс е обичала майка ми. Тя е видяла със собствените си очи как майка ми се мъчи да подправи уликите, за да изглежда самоубийство. Ако вярвате на това, което тя казва…
Еркюл Поаро се изправи и отвърна:
— Мадмоазел, твърдението на Сесилия Уилямс, че е видяла как майка ви поставя пръстовите отпечатъци на Еймиъс Крейл върху бирената бутилка — забележете, бирената бутилка, — е единственото нещо, което ми е нужно, за да ми каже определено, веднъж завинаги, че вашата майка не е убила баща ви.
Той кимна няколко пъти с глава и излезе от стаята, оставяйки Карла да гледа смаяно след него.
II глава
Поаро задава пет въпроса
I
— Е, мосю Поаро?
Тонът на Филип Блейк изразяваше нетърпение.
— Трябваше да ви благодаря за вашия чудесен и ясен разказ относно трагедията Крейл — отвърна Поаро.
Филип Блейк малко се смути.
— Много сте любезен — измърмори той. — Наистина е учудващо колко много си спомних, когато се залових да пиша.
— Разказът ви е възхитителен и ясен, но в него има известни пропуски, нали?
— Пропуски? — Филип Блейк се намръщи.
— Не сте напълно откровен, така да се каже — гласът на Поаро стана по-твърд. — Имам информация, мистър Блейк, че една нощ през онова лято мисис Крейл е била видяна да излиза от стаята ви в немного приличен час.
Настъпи тишина, нарушавана само от тежкото дишане на Филип Блейк. Най-после той рече:
— Кой ви каза това?
— Не е важно кой ми го е казал, а това, че го зная.
Отново настъпи тишина. Тогава Блейк се реши.
— Изглежда, по някаква случайност вие сте се натъкнали на съвсем личен въпрос. Признавам, че не съвпада напълно с това, което съм написал, и все пак съвпада много повече, отколкото вие си мислите. Принуден съм сега да ви кажа истината. Наистина бях враждебно настроен към Каролайн и в същото време тя силно ме привличаше. Може би последното е предизвикало първото. Ненавиждах властта, която тя имаше над мене, и се опитах да намаля притегателната й сила, като непрекъснато се спирах върху нейните лоши черти. Никога не съм я харесвал, ако добре разбираше, но по всяко време за мене не би било трудно да се любя с нея. Като момче бях влюбен в нея, но тя не ме забелязваше. Не можех лесно да простя това. Моят шанс дойде, когато Еймиъс си загуби напълно ума по онова момиче Елза. Без да съм го мислил предварително, аз се хванах, че казвам на Каролайн, че я обичам. Съвсем спокойно тя ми отвърна: „Да, винаги съм го знаела“. Представете си нахалството на тази жена! Разбира се, знаех, че тя не ме обича, но видях, че е разтревожена и обезверена от настоящото увлечение на Еймиъс. В такова настроение жената лесно може да бъде спечелена. Тя се съгласи да дойде при мене онази нощ и дойде.