Блейк замълча. Сега вече му беше трудно да произнесе думите.
— Тя дойде в стаята ми и тогава, както я бях обгърнал с ръце, Каролайн ми каза съвсем хладно, че няма смисъл! Въпреки всичко, рече, тя била само на Еймиъс Крейл за добро или за зло. Съгласи се, че се е отнасяла лошо с мене, но нищо не можела да направи. Помоли ме да й простя и ме остави. Тя ме остави! Учудвате ли се, мосю Поаро, че омразата ми към нея се увеличи стократно? Учудвате ли се, че никога не й простих за обидата, която ми нанесе, както и за това, че уби приятеля, когото обичах най-много на света?
Силно разтреперан, Филип Блейк извика:
— Не искам да говоря по този въпрос, чувате ли? Получихте отговора си. И да не ми споменавате никога вече за това!
II
— Искам да зная, мистър Блейк, реда, в който вашите гости са напуснали лабораторията ви тогава.
Мередит Блейк запротестира:
— Но, скъпи ми мосю Поаро, след цели шестнадесет години! Как мога да си спомня? Казах ви, че Каролайн излезе последна.
— Сигурен ли сте в това?
— Да… поне… така мисля.
— Нека да отидем там сега. Трябва, видите ли, да сме съвсем сигурни.
Все още протестиращ, Мередит Блейк поведе госта си, отключи вратата и отвори капаците на прозорците. Поаро заговори авторитетно:
— Сега, приятелю, вие сте показали на посетителите си интересни билкови отвари. Затворете очи и помислете…
Мередит Блейк послушно затвори очи. Поаро извади от джоба си носна кърпичка и леко я размаха напред-назад. Ноздрите на Блейк леко трепнаха и той измърмори:
— Да… да! Изумително е как отново виждам нещата. Каролайн, спомням си, беше в бледокафява рокля. Фил изглеждаше отегчен. Винаги е мислел хобито ми за съвсем откачено.
— Помислете сега — каза Поаро. — Вие се каните да излезете от стаята. Искате да отидете в библиотеката, където ще четете откъс за смъртта на Сократ. Кой напуска пръв — вие ли?
— Елза и аз — да. Тя мина през вратата първа, а аз веднага след нея. Разговаряхме. Спрях се, за да почакам другите да излязат, че да мога отново да заключа вратата. Филип — да, Филип излезе втори и Анджела — тя го питаше какво е това бикове и мечки23. Те продължиха през фоайето. Еймиъс ги следваше. Стоях там и чаках… Каролайн, разбира се.
— Значи сте съвсем сигурен, че Каролайн е останала последна? Виждахте ли я какво прави?
Блейк поклати глава.
— Не. Стоях, видите ли, с гръб към стаята. Говорех с Елза. Отегчавах я, предполагам; разказвах й как някои билки трябва да се берат при пълнолуние според старите вярвания. И тогава Каролайн излезе, малко забързана, а аз заключих вратата.
Той спря и погледна към Поаро, който прибираше носната кърпичка в джоба си. Мередит подуши гнусливо с нос и си помисли: „Боже мой! Та този човек употребява парфюм!“ На глас той каза:
— Съвсем сигурен съм. Такъв беше редът: Елза, аз, Филип, Анджела и Каролайн. Това изобщо помага ли ви?
— Всичко съвпада — каза Поаро. — Чуйте, искам да организирам среща тук. Вярвам, няма да е трудно…
III
— Е?
Елза Дитишам зададе въпроса си малко нетърпеливо, като дете.
— Искам да ви питам нещо, мадам.
— Да?
— След като всичко свърши — имам предвид процеса, — Мередит Блейк не ви ли предложи женитба?
Елза го изгледа втренчено и с презрение — почти отегчена.
— Да, защо?
— Бяхте ли изненадана?
— Дали бях изненадана? Не си спомням.
— Какво му казахте?
Елза се засмя и отвърна:
— Какво мислите, че му казах? След Еймиъс — Мередит? Би било смешно! Глупаво беше от негова страна. Той винаги е бил малко глуповат.
Тя внезапно се усмихна.
— Искаше, знаете ли, да ме пази, да се грижи за мене — точно така каза! Той мислеше, както всички други, че предварителните съдебни заседания са били ужасно изпитание за мене. И репортерите, и ревящата тълпа, и всичката кал, хвърлена отгоре ми!
Тя се замисли за миг, после каза: