— Разбира се, че е била! — кимна Филип Блейк.
— Но моята роля — каза Поаро — не е да приемам присъдата, която други хора са изготвили. Трябваше да изследвам фактите сам, да ги изследвам и да се убедя, че психологията на престъплението съвпада с тях. За тази цел аз прегледах внимателно полицейските досиета, успях също да накарам пет души, които са били на местопрестъплението, да ми напишат това, което са видели от трагедията. Тези разкази бяха много ценни, защото съдържаха известни факти, които полицейските досиета не можеха да ми дадат. Това ще рече: първо, някои разговори и инциденти, счетени за несъществени от полицейска гледна точка; второ, мнението на самите хора относно мислите и чувствата на Каролайн Крейл (което официално не се приема за доказателство); трето, някои факти, умишлено запазени в тайна от полицията.
Сега вече бях в състояние сам да преценя случая. Изглеждаше, че няма абсолютно никакво съмнение — Каролайн Крейл е имала прекалено много мотиви за престъплението: тя е обичала съпруга си, той публично е заявил, че ще я остави заради друга жена, и по нейни собствени думи тя е била ревнива.
Да преминем от мотивите към средствата: празно шише от парфюм, което е съдържало кониин, е било намерено в чекмеджето на бюрото й. Върху шишето не е имало никакви други отпечатъци освен тези на Каролайн Крейл. Когато в полицията я попитали, тя признала, че го е взела от тази стая, в която сме сега. Върху шишето с кониин, което е стояло тук, също е имало нейни пръстови отпечатъци. Попитах мистър Мередит Блейк за реда, по който петимата са напуснали лабораторията онзи следобед, защото ми се стори трудно да приема, че в присъствието на пет души в стаята някой би могъл да вземе от отровата. Хората са излезли в следния порядък: Елза Гриър, Мередит Блейк, Анджела Уорън и Филип Блейк, Еймиъс Крейл и накрая Каролайн Крейл. При това мистър Мередит Блейк е бил с гръб към стаята, докато е чакал мисис Крейл да излезе, така че той не е могъл да види какво е правела Каролайн вътре, тоест тя е имала възможност. Следователно убеден съм, че Каролайн Крейл наистина е взела кониина. Има косвено потвърждение за това. Преди няколко дни мистър Мередит Блейк ми каза: „Спомням си, че стоях тук и вдъхвах жасминовия аромат през отворения прозорец“. Но тогава е било септември и жасминовите растения отвън до прозореца би трябвало да са спрели цъфтежа си. Обикновено жасминът цъфти през юни и юли. Но шишето от парфюм, намерено в стаята на Каролайн Крейл, съдържащо остатъци от кониин, първоначално е било пълно с жасминова есенция. Тогава със сигурност приемам, че мисис Крейл е решила да открадне кониина и тайно е изпразнила шишето с парфюм, което е имала в чантичката си.
За втори път проверих това, когато онзи ден помолих мистър Блейк да си затвори очите и да опита да си спомни реда, в който гостите са напуснали стаята. Един полъх от жасмин веднага стимулира паметта му. Всички ние се влияем от миризми много повече, отколкото допускаме.
— И така, идваме до сутринта на онзи фатален ден. Дотук фактите не си противоречат. Мис Гриър внезапно разкрива, че тя и мистър Крейл мислят да се женят, Еймиъс Крейл потвърждава това и Каролайн Крейл е дълбоко разстроена. За тези неща има показания от няколко свидетели.
На следната сутрин в библиотеката избухва скандал между съпруга и съпругата. Първото нещо, което се чува, е: „Ти и твоите жени!“ Гласът й е пълен с горчивина. По-нататък тя казва: „Някой ден ще те убия“. Филип Блейк е дочул това от фоайето, а мис Гриър го е чула отвън на терасата.
После мис Гриър е чула, че мистър Крейл е помолил жена си да бъде разумна, а мисис Крейл отговорила: „По-скоро ще те убия, отколкото да те дам на онова момиче“. Скоро след това Еймиъс Крейл излиза и грубо казва на Елза Гриър да отиде долу, за да му позира. Тя взема един пуловер и го придружава.
Дотук няма нищо невярно от психологическа гледна точка. Всички са се държали според очакванията, но сега идваме до нещо, което е несъвместимо.
Мередит Блейк открива липсата и телефонира на брат си: те се срещат долу на пристана и се качват нагоре, минавайки покрай батарейната градина, където Каролайн Крейл разисква със съпруга си въпроса за училището на Анджела. Ето това наистина ми се вижда много странно. Съпругът и съпругата са имали ужасен скандал, завършил с определена заплаха от страна на Каролайн, и някакви си двадесет минути по-късно съпругата слиза долу и започва да разисква един съвсем дребен домашен въпрос.