Поаро се обърна към Мередит Блейк:
— Във вашия разказ вие казвате, че сте чули мистър Крейл да казва определени думи, а те са: „Всичко е решено. Ще се погрижа за багажа й.“ Така ли е?
— Беше нещо такова… да.
Поаро се обърна към Филип Блейк:
— И вие ли помните същото?
Филип Блейк се намръщи.
— Не можех да си спомня, докато вие не го споменахте, но сега вече си спомням. Казаха нещо за багаж!
— Мистър Крейл ли го каза, или мисис Крейл?
— Еймиъс го каза. Всичко, което чух Каролайн да казва, беше, че щяло да бъде много тежко за момичето. Както и да е, какво значение има това? Всички знаехме, че Анджела заминава за училище след няколко дни.
— Вие не виждате смисъла на моето възражение. Защо Еймиъс Крейл да приготвя багажа на момичето? Толкова е абсурдно! Ами има мисис Крейл, мис Уилямс, прислужницата — та това е работа на жена, а не на мъж.
— Какво значение има? — каза нетърпеливо Филип Блейк. — Няма никаква връзка с престъплението.
— Мислите, че няма? За мене това беше първият пункт, който ме усъмни и който веднага е последван от друг. Мисис Крейл — съкрушена и с разбито сърце, която е заплашила съпруга си малко преди това и която със сигурност замисля самоубийство или убийство, в следващия момент по най-дружелюбен начин предлага да донесе малко изстудена бира.
— Не изглежда странно, ако е замисляла убийство — изрече бавно Мередит Блейк. — Тогава тя би направила точно това — би симулирала!
— Така ли мислите? Каролайн Крейл е решила да отрови съпруга си — тя вече е имала отровата. Съпругът й имал запас от бира долу в батарейната градина. Нима, ако изобщо е притежавала някаква интелигентност, тя не би сложила отровата в онези бутилки долу във време, когато наоколо е нямало никой?
Мередит Блейк запротестира:
— Не е било възможно — някой друг би могъл да я изпие.
— Да, Елза Гриър. Да не искате да ми кажете, че след като е решила да убие съпруга си, Каролайн Крейл би се поколебала да убие и момичето?
Но нека не спорим по този въпрос. Нека се спрем само на фактите. Каролайн Крейл казва на мъжа си, че ще му донесе изстудена бира, качва се до къщата, взема една бутилка от оранжерията, където са държали бирата, и я занася на Еймиъс Крейл. Налива му я и му я дава. Той я изпива и казва: „Всичко днес има отвратителен вкус“.
Мисис Крейл отново се прибира в къщата, обядва и изглежда почти както обикновено. Беше казано, че изглеждала малко разтревожена и замислена, но това не ни помага, защото още няма критерий за убиец. Има спокойни убийци, има и нервни убийци.
След обяда тя отново слиза в Батареята, открива съпруга си мъртъв и прави, тъй да се каже, очевидно очаквани неща — показва чувства и изпраща гувернантката да повика лекар. Сега идваме до един факт, който преди не беше известен. — Поаро погледна мис Уилямс. — Не възразявате, нали?
Мис Уилямс беше доста бледа, но каза:
— Не съм ви заклевала да го пазите в тайна.
Тихо и изразително Поаро разказа какво беше видяла гувернантката.
Елза Дитишам се размърда. Тя изгледа безцветната женица в голямото кресло и недоверчиво попита:
— Вие наистина ли сте видели това?
Филип Блейк скочи.
— Но това решава въпроса! — извика той. — Решава го веднъж завинаги.
Еркюл Поаро го погледна благо и рече:
— Не непременно.
Анджела Уорън рязко заяви:
— Не вярвам — враждебна светкавица блесна в очите й, отправени към дребничката гувернантка.
Мередит Блейк подръпваше мустака си слисан. Само мис Уилямс остана необезпокоена. Тя се изправи в креслото и на бузите й избиха две червени петна.
— Само аз мога да гарантирам за това — спокойните сиви очи срещнаха очите на Поаро. — Не съм свикнала, мосю Поаро, да се съмняват в думите ми.
Еркюл Поаро се поклони и каза:
— Аз не се съмнявам в думите ви, мис Уилямс. Каквото сте видели, е станало точно така, както и вие сте го видели, и по тази причина аз разбрах, че Каролайн Крейл не е била виновна — нямало е как да бъде виновна.