Виждате ли как с това обяснение всичко идва на мястото си там, където става въпрос за реакциите на Каролайн. Погледнете събитията от нейна гледна точка. Първо, предната вечер става един инцидент, който силно й напомня за нейното собствено непокорно юношество: Анджела хвърля преспапието по Еймиъс Крейл. Забележете — това самата Каролайн е направила преди много години. Анджела изкрещява, че пожелава на Еймиъс да умре. После на следната сутрин Каролайн отива в малката оранжерия и сварва там Анджела да пипа бирата. Спомнете си думите на мис Уилямс: „Анджела беше там. Изглеждаше виновна…“ „Виновна, че е избягала“, си мисли мис Уилямс, но за Каролайн виновното лице на Анджела, както са я сварили неподготвена, има друго значение. Спомнете си, че неколкократно Анджела е слагала разни неща в питиетата на Еймиъс. Лесно би могло да й хрумне такава идея.
Каролайн взема бутилката, която Анджела й дава, и я занася долу в Батареята. Там тя я налива на Еймиъс и му я дава, а той я изпива, прави гримаса и изрича тези знаменателни думи: „Всичко има лош вкус днес“.
Тогава Каролайн още не подозира, но след обяда слиза в Батареята и намира съпруга си мъртъв. Тя изобщо не се съмнява, че той е отровен. Тя не го е отровила. Кой тогава? И всичко изведнъж нахлува в главата й — заплахите на Анджела, лицето на Анджела, надвесена над бирите, когато я сварват неподготвена. Виновна… виновна… виновна. Защо го е направило детето? Като отмъщение на Еймиъс, вероятно без мисъл да го убива, а само да го накара да му прилошее или да повърне. Или пък го е направило заради Каролайн? Нима тогава Анджела е разбрала, че Еймиъс иска да напусне сестра й, и го е възненавидяла? Каролайн помни — о, как добре помни! — своите собствени необуздани, буйни чувства, когато е била на годините на Анджела. Една-единствена мисъл завладява съзнанието й — как да предпази Анджела. Анджела е пипала тази бутилка, значи нейните отпечатъци са върху нея. Тя бързо я избърсва и излъсква. Дано всички да повярват, че е самоубийство. Ако намерят само отпечатъци от пръстите на Еймиъс! Каролайн се опитва да закрепи мъртвите пръсти около бутилката и отчаяно се ослушва дали не идва някой…
Приемете ли веднъж такова допускане за вярно, след това всичко съвпада. Нейната тревога за Анджела през цялото време, настояването й тя да бъде отведена, да бъде настрана от събитията. Страхът й да не бъде сестра й хитро разпитана от полицията и накрая нейната завладяваща настойчивост да бъде изпратена Анджела в чужбина преди започването на процеса, защото тя винаги се е ужасявала от възможността сестра й да не издържи и да признае.
IV глава
Истината
Анджела Уорън полека се извърна. Погледът й, твърд и презрителен, обходи лицата, които я гледаха.
— Всички вие сте заслепени глупци — каза тя. — Нима не знаете, че ако го бях направила аз, щях да си призная? Никога не бих позволила Каролайн да страда за това, което аз съм извършила. Никога!
— Но вие все пак сте пипали бирата — намеси се Поаро.
— Аз? Да пипам бирата?
Поаро се обърна към Мередит Блейк:
— Чуйте, мосю, във вашия разказ за станалите събития вие посочвате, че сте доловили шум в тази стая, която е под спалнята ви, сутринта в деня на убийството.
Блейк кимна.
— Но това беше само котка.
— Откъде знаете, че е било котка?
— Аз… аз не мога да си спомня, но беше котка. Прозорецът беше отворен толкова, че да пропусне котка.
— Но той не е бил закрепен в това положение: рамката се движи свободно. Някой човек би могъл да я бутне, да влезе и да излезе.
— Да, но аз зная, че беше котка.
— Вие не сте видели котка.
— Не — продума бавно и объркано Блейк. — Не я видях… — той замълча и се намръщи. — И все пак — сигурен съм.
— След малко ще ви кажа защо сте сигурен. Междувременно ви предлагам следната теория. Някой би могъл да дойде в къщата онази сутрин, да влезе в лабораторията, да вземе нещо от рафта и да си отиде, без да го видите. Ако този някой е бил от Олдърбъри, той не би могъл да бъде Филип Блейк, нито Елза Гриър, нито Еймиъс Крейл, нито Каролайн Крейл. Ние знаем доста добре какво са правили тези четирима души. Остават Анджела Уорън и мис Уилямс. Мис Уилямс е била тук — вие всъщност сте я срещнали, когато сте излезли. Тя ви е казала, че търси Анджела, която излязла рано сутринта, за да се изкъпе. Но мис Уилямс не я видяла нито във водата, нито на скалите. До Хендкрос Менър Анджела би могла лесно да преплува. Фактически тя го е направила по-късно, когато същата тази сутрин е отишла да се къпе с Филип Блейк. Считам, че тя е доплувала дотук, отишла е до къщата, влязла е през прозореца и е взела нещо от лавицата.