— Защо, по дяволите, синът ми би си взел кокаин от друг доставчик? Взимаме директно от един дилър и досега стоката винаги е била чиста.
Свих рамене.
— Мисля, че имаше проблем. И то голям. Винаги беше напрегнат, нали?
Дорнан се намуси и погледна към Джейс и останалите братя.
— Момчета?
Дони стисна рамото ми почти до счупване, карайки ме да се превивам от болка.
— Нямаше проблем — каза насмешливо.
Дорнан издърпа оръжието от колана си и насочи дулото към челото ми.
— Каза ми от кой го е взел — казах отчаяно.
Дорнан присви рамене сякаш казваше: „Така ли? И от кой?“. Приведе се напред и аз заговорих толкова силно, че да ме чуе само той.
— Каза, че Рикардо му я е дал като проба. Каза, че ако наистина била хубава, щял да те навие да смениш главният си доставчик.
В очите му проблесна разпознаване и още нещо далеч по-опасно. Дори да знаех, че е физически невъзможно, можех да се закълна, че в ирисите му заблестяха оранжеви пламъци, преди отново да станат черни.
— Пълни глупости — каза Джаз високо зад мен. Подскочих. Въпреки че бях шептяла, явно е бил наблизо, за да ме чуе. — Никога не би въртял търговия с колумбийците — каза презрително Джаз. — Знае за миналото.
— Това е всичко, което каза — просъсках, наблюдавайки Дорнан отблизо. — Заклевам се.
Той премахна оръжието от слепоочието ми и го потупа по крака си, прехапвайки устна. Хвърлих бърз поглед към Джейс, който видимо се беше успокоил, когато оръжието беше далеч от главата ми. Ако в момента в мен не се взираха цял куп байкъри, щях да се усмихна.
— Застреляйте ги и двете — каза Дорнан, посочвайки небрежно към момичетата.
— Чакай! — Джейс протегна ръката си напред, избута баща си настрани и започна да му говори оживено. Джаз и Дони чакаха търпеливо с пистолети, прицелени към момичетата, докато те ревяха и покриваха главите си с ръце.
Сякаш това щеше да спре куршумите.
Дорнан и Джейс говориха още няколко минути, преди Дорнан да се върне при нас.
— Освободете ги — каза и посочи към момичетата.
— Какво? — изрева Джаз.
— Чухте ме — повтори Дорнан със смъртоносно спокоен глас. Твърде спокоен. — Освободете ги. Веднага.
Дони се намръщи, но натика оръжието в джоба си и хващайки двете момичета за раменете, ги издърпа на крака. Докато подминаваха набързо покрай Дорнан, той прочисти гърлото си съзнателно, карайки Дони да спре момичетата на място.
— Моля те, не ни застрелвай — изскимтя блондинката, отпускайки глава.
Дорнан постави ръцете си от двете страни на главата й и я повдигна нагоре, за да го погледне в ужасяващите очи.
— Ако кажете на някой, че сте били тук, ще ви открия и изкормя като шибани риби, ясен ли съм?
Тя закима трескаво, а дългата й руса коса се спусна пред очите й.
— Не те чух? — каза Дорнан, като прокара пръсти през косата й и дръпна рязко.
— Да — изпъшка момичето. — Обещавам, че няма да кажем и дума.
Погледна към брюнетката в очакване и повдигна вежди.
— Никога няма да кажем — закима тя бързо. — Заклевам се в живота си.
Той се усмихна и пъхна цигарата отново между зъбите си. Посочи на Джаз и Дони с палец към вратата.
— Изхвърлете ги отвъд портата. Не искам никой да тършува из шибания ми клуб.
Братята избутаха момичетата към вратата и поеха по стълбището, където бързо изчезнаха от поглед.
Оставяйки мен, Дорнан и Джейс на покрива.
Възхитително.
Дорнан върна погледа си върху мен.
— Рикардо, а? — каза, присвивайки очите си.
Кимнах бавно.
— Да.
Потърка брадичка замислено със свободната си ръка.
— А, Джейс, ти смяташ, че колумбийците имат нещо общо с убийството на Чад?
Джейс изглеждаше бесен.
— Говориш за това пред нея?
Той присви рамене небрежно, като пусна фаса си на земята и го размаза върху бетона с петата на ботуша си.
— Сами знае какво се случва с момичетата, които не слушат — отвърна зловещо той.
Размърдах се неудобно на мястото си, чудейки се дали вече можех да стана.
— Какво се случва с момичетата, които не слушат? — попита Джейс баща си, а очите му продължаваха да се взират в моите.
Дорнан просто се засмя.