— Хайде, синко — каза, пляскайки бузата на Джейс, — знаеш чудесно какво се случва с момичетата, които не слушат.
Джейс стисна зъби, а юмруците му се свиха толкова силно, че кокалчетата на пръстите му побеляха.
Шеста глава
Момичетата бяха изхвърлени най-безцеремонно през предната порта, а аз бях пришпорена (добре де, завлечена) надолу по стълбите и по коридора от Дорнан. Не беше ясно дали разпитът ми беше приключил, или просто сменяше местоположението си, но поне момичетата бяха извън клуба и можеха да избягат много, много далеч.
Буквално ме хвърли в спалнята, следвайки ме плътно. Затвори вратата с трясък, докато аз се запрепъвах напред, опитвайки се да не падна по лице.
— Какво, по дяволите, се случи снощи? — попита той. — Ако разбера, че имаш нещо общо с на Макси… — той спря, когато следващата дума отказа да се заформи на устните му, — … смъртта — продължи най-накрая, — ще ти смъкна кожата от шибаните кости, докато гледаш.
Измъчих една сълза в негова чест.
— Заклевам ти се, нямам нищо общо. Макси смъркаше толкова много и не спря, дори когато носът му започна да кърви.
Дорнан изръмжа.
— Защо не дойде да ме повикаш?
Погледнах към пода. „Добър въпрос, шибаняко.“
— Не ме пускаше да изляза — отвърнах. — Бях изплашена. Не исках да го ядосвам.
Той се надвеси над мен на леглото, а огромното му тяло засенчи моето. Отхвърлих спомените за това как бях притисната под него и крещях преди шест години, но в себе си все още усещах страх, който ме караше да треперя под тежестта му.
— Не знаех какво да правя — замолих, разширявайки очите си колкото можех. Той изръмжа тихо, когато една гореща ръка се уви около гърлото ми и започна да стиска с нарастваща интензивност, докато най-накрая не можех да дишам и пред очите ми затанцуваха звезди.
Нещо в изражението му се промени. Може би виждаше как бях на път да припадна, защото пусна гърлото ми и се изправи, а по лицето му ясно се виждаше чувството на безизходност, докато крачеше из малката стая.
— Кажи ми точно какво се случи — каза той. — От момента, в който влезе в стаята, до момента, в който излезе. И, Сами?
Лицето му беше ужасяващо.
— Ако ме излъжеш, следващия път няма да пусна. Следващият път ще стискам, докато шибаното ти вратле не се счупи в ръцете ми.
Изобщо не се съмнявах в думите му и отново си припомних опасната игра, която играех. Като руска рулетка, но с повече куршуми в пистолета, и аз бях тази, която беше насочила оръжието към главата си, надявайки се отчаяно всеки път щом натисна спусъка да чувам звукът от празно кликване, вместо да разпръсна мозъка си на стената зад мен.
Разказах му историята и наистина беше история, тъй като нищо от казаното не беше истина. Разбира се, добавих частта с хапчетата и припадането на момичетата, но истината спираше дотук.
— Макси беше толкова ядосан, когато и двете припаднаха — довърших, след като бях говорила и говорила, а той обикаляше и крачеше из стаята. — Искаше да остана, защото те нямаше да се събудят. Викаше, а носът му кървеше и ме накара да смъркам от кокаина! — Думите заекваха в устата ми и предположих, че се беше вързал на представлението ми, тъй като ръцете му не бяха около гърлото ми.
Все още.
— Как може някой да те накара да смъркаш кокаин? — попита Дорнан.
Вгледах се в черните му очи, докато в мен се преплитаха емоции — отмъстителна гордост и страх.
— Като си държи ръката на устата ти и те принуждава да дишаш през носа — отвърнах безизразно, а в главата ми затанцуваха греховни спомени, щом се сетих как бях направила точно това. — Беше толкова силен — добавих, знаейки че в този момент изглеждах слаба и немощна. — Не колкото теб, Дорнан, и все пак твърде силен, за да го спра.
Дорнан се обърна и удари с юмрук огромното огледало, което висеше на стената до леглото, карайки ме да се свия настрани, когато по пода се посипаха парченца стъкла.
— Ако колумбийците наистина се опитват да започнат война — каза мрачно, — изчакаха твърде дълго, за да го направят.
Погледнах надолу към счупените парченца огледало и кръвта, която се стичаше от кокалчетата на пръстите му и казах:
— Защо изобщо ще започват каквото и да било?
Дорнан спря и прокара ръка през тъмната си коса. Изглеждаше ужасно. Опитах се да помисля какво би направила една загрижена приятелка — добре де, курва — в такава ситуация. Не исках да прегръщам негодника. Можех да го чукам както пожелае, но не и да го прегръщам.