Сантименталният му кучи син. Спомнях си точно кога беше получил бутилката, няколко седмици преди всичко да се прецака и едва да загина. Баща ми му я беше подарил за рождения ден. Защо я беше запазил след смъртта на баща ми, си оставаше загадка за мен, но при всички случаи бутилката му навяваше доста болезнени спомени.
Дам. Щеше да свърши работа.
Развих капачката, разкъсвайки четиридесетгодишната опаковка, хвърлих я на земята, затворих шкафа и се настаних в средата на леглото, отпивайки голяма, изгаряща глътка от уискито.
Когато Дорнан излезе от банята петнадесет минути по-късно, даже не си направих труда да скрия безценния алкохол в ръката ми.
Може би бях уморена.
Или може би, точно сега, просто не ми пукаше.
Седма глава
Беше гол, като изключим бялата хавлия около кръста му, чиито цвят беше твърде невинен за кръвта, която беше пролял през годините. Трябваше да е черна, или може би пурпурночервена. В очите му проблясна гняв, когато видя бутилката в ръката ми.
— Какво, по дяволите…? — разбушува се, като закрачи към мен и отскубна бутилката от ръцете ми точно преди да пия отново. Студената течност се разля върху гърдите ми, потичайки между тях и надолу към пъпа. Въздържах се да не се засмея, отчасти защото нямаше да е уместно, но също така защото ме беше страх. В очите му виждах онзи убийствен поглед, предвещаващ бедствие за всеки, който му се изпречи на пътя.
Горката аз. Щом опреше до този мъж, понякога не можех да си помогна.
Отпи от шишето и го постави върху нощното шкафче, след което скръсти ръце пред голите си гърди. По татуираните му гърди все още имаше вода, а от косата му през няколко секунди падаха капки.
— Казвал ли съм, че можеш да го отвориш? — попита уравновесено.
Поклатих глава.
— Тогава защо го направи?
Присвих рамене.
— Съжалявам. Не мислех, че ще имаш нещо напротив. Толкова съм откачила покрай снощните събития, просто исках да разпусна малко.
Той отпи отново и този път блъсна бутилката обратно на нощното шкафче с такава сила, че се учудих, когато не се счупи.
— Тази бутилка беше специална — каза.
Не отвърнах нищо.
— Мислиш, че си нещо специално ли?
Мисълта, че бях просто една от курвите му, не ме беше връхлетявала, особено след като беше застрелял клетото момче, само за да ме впечатли. Просто предположих, че гледа на Сами като на нещо уникално, нещо, което му напомня за отминала любов и страст, нещо, с което можеше да си играе и да моделира. Никога не ми бе хрумвало, че можеше въобще да не му пука.
— Е, за мен ти си специален — отвърнах, като се плъзнах до ръба на леглото и прокарах пръсти по рамото му.
Погледна към ръката ми, сякаш беше умряла хлебарка, и аз я отдръпнах бавно, оставяйки я да се спусне отстрани на тялото ми.
— Падни на колене — заповяда той. — Обърни се към шибаната стена.
Направих каквото нареди. Повдигна полата ми нагоре, събирайки я около бедрата ми. Избута гащичките ми настрани и бавно вкара пръста си в мен. Потрепнах под грубото му доминантно докосване.
— Ясно ти е, че си тук, за да те използвам, нали? — Продължаваше да плъзга пръста си навън и навътре, прибавяйки още два и след това три, така че да съм разтегната и изпълнена от него.
Когато не му отговорих достатъчно бързо, протегна свободната си ръка и ме стисна силно за клитора, изпращайки вълни от болка по тялото ми.
— Нали?
— Д-да — изхленчих, ахвайки от внезапната промяна от удоволствие на болка, нещо, с което би трябвало да съм свикнала досега, тъй като беше запазената му марка, но за жалост нивото му на извратеност все още ме хващаше неподготвена.
— А когато приключа с теб, ще те захвърля като скапан боклук. — Продължи да ме чука с пръсти, вече по-грубо, а с другата си ръка изви едното ми зърно. Потръпнах в очакване, когато извади пръстите си и изстенах високо, когато на тяхно място заби пениса си с всичка сила. Постави влажната си ръка, с която ме беше чукал, върху бедрото ми.
Върху бедрото ми.
Сякаш нещо в мен се обърна. Толкова дълго бях безчувствена, разбита и примирена, в очакване на момента, в който щеше да си получи заслуженото. Но сега, когато ръката му се притискаше плътно върху седемте белега, прикрити с мастило, в мен се зароди нова вълна ярост.