Отдръпнах се назад, за да го погледна в очите.
— Моля те, не ме мрази — казах подсмърчайки, докато говорех. — Знам, че цялата тази ситуация е изключително преебана. Виждам начина, по който ме гледаш. Начинът, по който се питаш какво, по дяволите, правя с него! — Гласът ми се повиши, ставайки по-силен и паникьосан с всяка дума, но не можех да спра лавината от думи, която се изсипваше от устата ми. — Обещавам ти, че ще ти обясня всичко някой ден, Джейс. Някой ден много скоро. И може и да ме разбереш или да не ме. Но сега не мога да понеса да ме мразиш, Джейсън. Не и сега. Моля те?
— Не те мразя — отвърна той, бършейки сълзите ми с големите си, топли ръце. — Има дни, в които ми се иска да те мразя, а в други да те отведа далеч от всичко това. Далеч от него. Не мога да те разбера, Сами, и не ми харесва, че пазиш шибани тайни от мен, но не те мразя, разбра ли?
Кимнах в отговор, защото не можех да кажа това, което ми се въртеше в главата.
„Не ме мразиш сега. Но ще ме намразиш после.“
Беше въпрос на време.
Тринадесета глава
Малко по-късно след неудобния ни разговор успях да се успокоя и Джейс пое отново по оживената магистрала. Без да съм го молила, спря на една бензиностанция няколко мили по-надолу от пътя.
— Отиди да се измиеш — каза. — Цялата си размазана. Дорнан ще ме убие, ако си помисли, че съм те разревал.
Отново беше мил с мен, а това бе дори по-зле и от моментите, в които се държеше лошо. Сега се чувствах така, сякаш го бях манипулирала да отхвърли съмненията си, дори и временно, като избухнах в колата му.
Истината беше, че бях сдържала сълзите си в продължение на много, много дълго време. Шест години, ако трябваше да бъда точна.
Измих лицето си и го подсуших с хартия, след което се гримирах отново.
Не отронихме и дума по пътя за дестинацията си. Не след дълго Джейс намали скоростта и зави в една широка, кръгова алея, която се намираше пред внушително имение, осеяно с мотори на „Джипси Брадърс“. Намирахме се на не повече от няколко мили от мексиканската граница и нямаше как да не се зачудя дали къщата имаше таен тунел, или нещо подобно, от другата страна. Изхвърлих мисълта от главата си, когато видях възрастния мъж, който стоеше на терасата на втория етаж и разговаряше с Дорнан.
Емилио.
— Къде сме? — попитах Джейс, поглеждайки към двамата мъже, които пушеха цигари и разговаряха оживено.
— Това е къщата на бащата на Дорнан — отвърна той, вдигайки поглед към мъжете с неразгадаемо изражение.
— Значи това е дядо ти? — попитах, въпреки че знаех. Бях го срещала преди. Това беше мъжът отпреди шест години, който се криеше в сенките и пазеше вратата, докато наблюдава безмълвно от ръба на сцената на „Va Va Voom“ как Дорнан и синовете му ми отнемаха всичко.
— Май така излиза — каза Джейс, като изобщо не изглеждаше доволен от факта.
Той не понечи да излезе от колата, затова и аз не мръднах от мястото си. Мислено запомнях всеки детайл от заобикалящата ме среда, в случай че ми се наложеше да разчитам на паметта си по-късно. Във всеки ъгъл на квадратния парцел имаше високи кули с въоръжени пазачи, облечени изцяло в черно.
Превъзходно.
Джейс повдигна ръка, за да отвори вратата и аз протегнах своята, за да го спра.
— Чакай — казах немощно. Той се обърна към мен с безизразно лице.
Поех ръката му, която беше по-близо до мен и я стиснах признателно.
— Просто… искаше ми се нещата да бяха различни, нали знаеш?
Погледна надолу към ръката ми, след което постави другата си отгоре и ме потупа внимателно.
— Да — отвърна, а очите му бяха пълни с примирение.
Излезе от колата и аз го последвах бавно, стискайки здраво дамската си чанта.
Тук в Тихуана беше горещо и мъгливо. А аз си мислех, че Ел Ей има проблем с мъглата. Не можеше да се сравнява с гъстия, застинал въздух, който полепна по кожата ми и ме накара да се чувствам мръсна още в момента, в който излязох от колата. Предполагам се дължеше на хилядите коли, които пресичаха тясната граница всеки час.
Дорнан ни забеляза и ни удостои с кимане, докато, дръпвайки от цигарата си, слушаше какво му говори баща му. Погледнах набързо към Емилио, оглеждайки скъпия му дизайнерски костюм и сива коса и се зачудих как синът на италиански наркобос е успял да стане лидер на мотоклуба „Джипси Брадърс“.