Плъзна едната си ръка под тениската ми и започна да си играе със зърното ми, а с другата стисна брадичката ми с два пръста. Придърпвайки ме, извърна главата ми настрани, за да го погледна в тъмните като въглени очи, които горяха от желанието му за мъст.
— Май някой ви е откраднал моторите — казах, посочвайки към празната алея. Разбира се, че не бяха откраднати, тъй като видях как преди няколко минути Дони и Джейс ги бяха избутали някъде зад ъгъла.
— Заключени са в гаража за вечерта — отвърна Дорнан. — Не искаме някой да ни види и да ни изпорти.
В гаража. „Благодаря ви, сър, за тази изключително важна информация.“
— Чаках те — казах, преди да притисне устните си в моите. Имаше вкус на бира и цигари, които не биха били чак толкова неприятни, ако не идваха от него.
— О, така ли? — попита с дрезгав глас. Не можех да повярвам, че това бе последният път, в който щях да чуя гласа му. Последният път, в който щеше да ме докосва с ръцете си. Последният път, в който щеше да ме опипва открито на терасата, където всеки можеше да ни види.
— Ъхъъъм — отвърнах, завъртайки език около неговия, чувствайки се супер сбъркана от факта, че се възбуждах от предстоящата му смърт. Господи, колко бях извратена.
Разкопча дънките ми и плъзна ципа бавно надолу, след което вкара ръката си вътре и издърпа бикините ми настрани. Вече бях влажна, развълнувана и възбудена от вероятността да държа живота му в ръцете си, вместо той моя.
— Оох — ахнах, когато вкара пръстите си в мен.
— Толкова си тясна — изръмжа той, докато движеше пръстите си бързо. Бузите ми почервеняха, когато се огледах наоколо, сещайки се, че всеки можеше да ни види.
Той извади пръстите си и ме хвана за рамото, завличайки ме в стаята.
— Събличай се — заповяда, като разкопча дънките си и хвана пениса си в ръка. Изпълних нареждането, хвърляйки блузата и дънките си в ъгъла, и останах единствено по сутиен.
— Лягай по корем — нареди, — дупето нагоре. — Направих каквото ми нареди, подчинявайки се както винаги.
Но не за дълго.
Лежах неподвижно в очакване на следващия му ход, а вагината ми пулсираше от мисълта какво предстоеше.
Не ме разочарова. Приведе се напред, навлезе в мен, а аз извиках, чувствайки се изпълнена до пръсване и то от самия Дявол.
Направи няколко мощни тласъка и внезапно излезе от мен, извивайки ме за рамото, за да се обърна по гръб.
— По-широко — каза, разтваряйки краката ми, докато бедрата ми не се опънаха до болка. Вкара хуя си в мен бързо и мощно и не след дълго застина на място, очите му се завъртяха и той се разля в мен.
За последен път. Господи, надявам се.
Унесохме се с преплетени тела, или поне той, докато аз се преструвах. Лежах с часове, а ленивото чувство след секса изчезваше, оставяйки след себе си единствено тъга и отчаяние. Изведнъж се почувствах така сякаш щях да изпадна в истерия и си поех дълбоко въздух, опитвайки се да попреча на сълзите си да потекат.
Но те потекоха, стичайки се надолу по бузите ми като водопади. Толкова бях свикнала да чукам мъжа, който ме беше изнасилил и който беше унищожил всичко, че в мисията си да му отмъстя бях забравила кое бе нормално.
Точно в този момент разбрах колко много се ненавиждах. Не беше чудно, че Елиът и Джейс не понасяха мен или нещата, които правех. Начинът, по който живях. Начинът, по който мислите ми се простираха единствено до следващото мъртво тяло — факт, който беше също толкова мрачен, студен и непростим като очите на Дорнан, когато ме погледнеше.
Също така разбрах, че дори когато Дорнан и синовете му умрат, нямаше да се освободя от онова ужасно чувство, което обитаваше всяка клетка от тялото ми. Тази мръсотия. Ако бях една от типичните жертви на насилие, които дават по телевизията, щях да изтъркам тялото си до кръв и да си пролея сълзите под някой горещ душ, но бях правила тези неща милион пъти през последните шест години и никога, никога не бяха помагали.
Затова реших да направя това, което щеше да ме накара да се чувствам по-добре. Измъкнах се леко, внимавайки да не събудя Дорнан, и запристъпвах тихо към банята. Почувствах се по-добре, след като плиснах малко вода на лицето си. Заразглеждах голото си тяло в голямото огледало зад мивката и видях, че ребрата и бедрените ми кости все още бяха грозно изпъкнали. Белегът от захапка на гърдата ми беше станал лилав и натъртен, откроявайки се на фона на кожата ми. Бях изгубила златистият блясък на тена си, който имах, когато пристигнах в Ел Ей, и кожата ми изглеждаше пепелява и болнава.