Което беше доста глупаво от моя страна, защото, когато изкачих стълбите и завих към спалното крило, моят принц в лъскави доспехи беше застанал на пътя ми единствено по чифт черни боксерки, с разрошена коса и скръстени на гърдите ръце.
— Оу — казах, плъзгайки поглед по тялото му, — здравей.
— Къде си мислиш, че ходиш? — попита Джейс гневно.
— Опитвам се да намеря тоалетна — сопнах му се. По дяволите, добре, че ме намери след като бях поставила бомбите, иначе щях да съм зверски прецакана и вероятно щях да свърша с куршум в главата.
— В стаята ти има тоалетна — отвърна той, сякаш бях малоумна.
— Да, а като събудя баща ти, няма да се трае — просъсках.
Той се приведе към мен и помириса нощницата ми.
— Какво правиш? — попитах, избутвайки го от личното ми пространство.
— Защо миришеш на бензин? — попита Джейс, а по лицето му се изписа съмнение.
Присвих очи.
— Защото баща ти направо се отърка в мен. Трябва ли да питаш? Искаш ли да ти опиша с детайли?
Той изгледа чантата ми и буквално можех да видя какво се въртеше в красивата му глава.
— Защо носиш чантата си, щом ще ходиш до тоалетната? — попита, като я издърпа рязко от рамото ми.
Отвори дамската ми чанта, в която в момента имаше единствено дрехи и голям пакет с тампони.
— Защото съм в цикъл, тъпако — отвърнах. — Да не искаш да ми кажеш, че трябваше да разнасям огромната кутия с „Тампакс“, за да могат да видят братята ти? — Протегнах ръка и измъкнах кутията от чантата си и я размахах пред лицето му. — Мога само да си представя солените шегички, които щяха да направят.
Привидно доволен от историята ми — и все пак нерадостен — той ми хвърли чантата обратно и аз я хванах, преди да успее да падне на земята. Обърна се и закрачи напред, а аз се загледах в задника му, който изглеждаше изключително добре в тесните боксерки.
Промъкнах се обратно в стаята, която делях с Дорнан, без да го събудя и седнах в ракитовия стол на терасата насред мъгливата, поносимо топла нощ.
Седнах и зачаках слънцето да изгрее и да започне денят ми за разплата.
Дорнан се събуди в момента, в който слънцето започна да се показва на хоризонта, огрявайки света с приказна оранжева светлина, полумрачно и полусветло. Наблюдавах го от мястото си на терасата, докато се облича бързо и експедитивно. Имаше дори истински кобур, който минаваше през гърдите му върху семпла черна тениска и по един пистолет под двете мишници. Нахлузи кожено яке отгоре — също чисто черно, предполагах защото разчитаха на елемента на изненада — и беше облечен за убиване.
Твърде жалко, че той щеше да бъде този, който ще умре.
Излезе на терасата и аз се изправих да го поздравя.
— Добро утро, малката — каза, като наведе глава към устните ми и взе това, което считаше за свое.
Застанах на пръсти и го целунах страстно. Целунах го яростно. Целунах го с всяко едно чувство, което беше останало в тялото ми. Трябваше да се спра, преди да отхапя езика му и да вкуся кръвта му.
Когато се отдръпна от мен, беше запъхтян, а на устните му играеше дяволита усмивка.
— Дявол да го вземе, Сами — каза, потривайки долната си устна с пръсти. — Ако не знаех по-добре, щях да си помисля, че искаш да ме изядеш жив.
Усмихнах се зловещо.
— Нещо подобно — отвърнах.
Стисна ме за задника още веднъж и отстъпи назад, прибирайки един паднал кичур коса зад ухото ми. Беше неестествен жест за някой като него и стомахът ми се преобърна от проявата му на нежност, колкото и кратка да беше.
— Ще се видим довечера — каза. — Не ходи никъде.
Седнах отново, усмихвайки се, докато той си взе нещата и се отправи към вратата.
— Ще те чакам — подвикнах след него, а той ми се усмихна и ми намигна, след което затвори вратата след себе си.
Чух стъпките му да се отдалечават и изведнъж се превърнах в кълбо от нерви. Стомахът ми гореше, а в гърлото си усетих неприятно гадене и едва стигнах до банята, преди да повърна в тоалетната чиния. Борейки се да си поема дъх, изплюх една храчка и пуснах водата, отмивайки остатъците от хотдога и пържените картофки, които бях взела от бензиностанцията вчера.
Направих две крачки извън банята, когато реших, че не съм приключила и затичах обратно до тоалетната чиния, давейки се с останалата повърня, която изгаряше гърлото ми.
Останах там няколко минути, подсигурявайки се, че този път наистина бях приключила, след което пуснах водата и изплакнах уста. Видях движение в огледалото — някой да се движи в другата стая и се обърнах, удряйки бедрото си в плота.