— Ау — проплаках и се запрепъвах към стаята.
Джейс беше седнал на неоправеното легло, този път облечен в дънки и тъмносива тениска, която разкриваше прекрасно татуираните му бицепси. Преглътнах с усилие и се огледах из стаята за чаша вода.
— Никога ли не чукаш? — попитах, забелязвайки една чаша с вода върху нощното шкафче от моята страна на леглото. Грабнах чашата и отпих голяма глътка. Едва не изплюх водата през стаята, когато Джейс проговори.
— Повръщаш сутринта — отбеляза небрежно. — Не си забременяла, нали?
Задавих се с водата в устата ми, насилвайки се да преглътна, преди да проговоря.
— Не, не съм — отвърнах кратко, раздразнена от присъствието му. — Какво искаш?
Присви очи насреща ми.
— Нямам мотор, забрави ли? Залепен съм за теб, докато всички останали пътуват към склада.
Разбира се, че не бях забравила. Точно затова планът беше в действие. Защото отказвах да го нараня.
Повдигнах вежди.
— Не се дръж така, сякаш предпочиташ да си с тях на някакво си пътуване за отмъщение. Изобщо не си като тях.
От алеята долу се дочу звук от запален мотор, много скоро последван и от други. Старт. Не разполагах с много време, а Джейс искаше да остане и да си разменяме хапливи закачки? Докато през цялото време си мислех „Тръгвай си!“. Защото трябваше да си взема телефона и да видя къде се намират тези шест зелени точки, за да мога да натисна бутона и да сложа край на всичко, преди да са изминали петте мили и да са излязли от буферната зона.
— Трябва да се обличам — казах и закрачих към чантата си. Джейс даже не помръдна. — Ама не се притеснявай, остани да гледаш — казах със сарказъм. Той се ухили лукаво и мисълта, че беше минала сякаш цяла вечност, откакто ми се беше усмихнал истински, ме убиваше отвътре.
Усмивката изчезна от лицето му и той се подпря назад на ръце, очевидно оставайки тук.
— Не си от най-срамежливите — каза, обхождайки тялото ми нагоре и надолу с поглед. — Но ако си на кеф да се криеш, можеш да отидеш в банята, нали? — той посочи към стаята, от която бях излязла преди малко, и аз въздъхнах рязко, като взех чантата си и се запътих към банята. Заключих вратата зад мен и сърцето ми се качи в гърлото, когато разкопчах чантата си и затършувах телефона си.
Свалих капака на тоалетната чиния и седнах, внезапно усещайки краката си като направени от гума. Дишайки учестено, отворих джипиес приложението и наблюдавах как шестте точки се разделят една от друга, докато моторите напускаха имението, а звуците от двигателите им заглъхваха, щом започнаха да се отдалечават към магистралата.
Затворих джипиеса и отворих приложението с детониращия бутон. Повдигна ми се, докато пръстът ми кръжеше над бутона, който щеше да активира двуминутното отброяване, което щеше да приключи с огнена експлозия.
За момент се разколебах. Може би не трябваше да го правя. Може би нямаше да мога. Но след това се замислих какво щеше да се случи с мен, когато моторите започнеха да се давят, когато горивото намалееше достатъчно, че найлоновите торбички да запушат тръбата и някой разбереше какво бях направила.
Щях да съм мъртва. Дори по-зле от това. Елиът също.
Преглътнах новата буца, заседнала в гърлото ми, и натиснах бутона с неудържимо треперещи ръце.
Защото след по-малко от две минути Дорнан и синовете му — всичките без Джейс — щяха да бъдат взривени до пепел.
Петнадесета глава
Заключих телефона си и го оставих на високия перваз на прозореца в банята, след което се преоблякох в черно потниче и къси дънки. Излязох от банята, минах покрай Джейс, и седнах на ракитовия стол на терасата.
В този момент забелязах нещо, което можеше да провали всичко. Един мотор, паркиран на алеята точно под терасата, на която стоях. Мотор, който подозрително много приличаше на този на Дорнан.
Килнах главата си настрани, а в мен се надигна паника.
— На кой е този мотор? — попитах Джейс, посочвайки към харлито, което беше спряно на алеята. Джейс стана от леглото и се отправи бавно насам, като изобщо не си даваше зор да побърза.
— А, да — каза. — Гумата на Дорнан се спука. Днес е с мотора на Джаз.
— О — казах, усещайки как в стомаха ми се вкоренява страх и разцъфва бързо по цялото ми тяло.