Моторът на Дорнан беше тук.
Моторът на Дорнан щеше да се взриви след около деветдесет секунди.
На по-малко от петдесет фута от нас.
Отдръпнах се от парапета, чудейки се колко надалеч щяха да хвърчат отломките, когато моторът се взривеше. Разбира се, намираше се под нас, но това по никакъв начин не ме караше да се чувствам по-спокойно. Самоубийци, които използваха подобни бомби, можеха да затрият цял многоетажен блок, и въпреки че Елиът не ги беше направил толкова мощни, не знаех достатъчно, за да предполагам, че ще сме извън взривната вълна.
Застанах пред Джейс, докато будилникът на нощното шкафче удряше силно, а звукът се забиваше в мозъка ми като чук. Той ми хвърли странен поглед, когато се пресегнах и го дръпнах за китката.
— Сега пък какво? — попита раздразнен.
— Трябва да ти покажа нещо — казах, подръпвайки го отново. Той не помръдна от мястото си.
— Не — отвърна, — в момента не съм в настроение за щуротиите ти.
Паникьосах се, а стомахът ми се разбунтува отново. Да му се не види. Как щях да го накарам да влезе вътре?
Изтичах до тоалетната точно навреме, за да вдигна капака и да повърна стомашен сок. Ужас.
— Джейс — казах немощно, все още коленичила на пода. — Можеш ли да дойдеш тук, ако обичаш?
„Господи, ще влезеш ли вътре най-после?“
Облегнах глава на хладните плочки на стената и се заслушах дали идва. Сърцето ми препусна облекчено, когато чух стъпките му да приближат банята.
— Какво? — попита видимо незаинтересован.
Изправих се на треперещите си крака.
— Би ли ми донесъл малко вода?
Господи, това трябваше да са най-дългите две минути в живота ми. Не трябваше ли бомбите да избухнат вече? Може би нямаше да проработи, което беше еднакво хубаво и ужасно.
Хубаво, защото моторът на Дорнан нямаше да се взриви под нас. Лошо, защото, ако бомбите не избухнеха, все някога някой щеше да ги намери и да ги проследи до момичето, което се промъкваше през нощите по коридора, миришещо на бензин и носещо огромна чанта в търсене на тоалетна при положение, че си имаше такава в стаята.
Джейс поклати глава безразлично.
— Тук съм да те държа под око, не да ти сервирам — каза и се обърна да излезе от банята.
— Чакай! — извиках отчаяно и го дръпнах за лакътя.
Но всичко това не беше от значение, защото двете минути бяха изтекли и светът под нас избухна.
Шестнадесета глава
Дори най-добрите планове можеха да се объркат. Така се получаваше, когато разчиташ на съвпаденията и съдбата.
Можеш да натикаш двоен експлозив в мотора на най-големия си враг, но това не означава, че той ще го кара.
Можеш да лъжеш момчето, което обичаш от петнадесетгодишна възраст, но това не означава, че то ще ти повярва.
Можеш да се пробваш да затриеш всички, които са ти причинили зло, но това не значи, че те ще умрат.
Намирах се от американската страна на границата в спешното отделение на разпадаща се болница. Бях заедно с Джейс и няколко високопоставени членове на „Джипси Брадърс“ още от времето на баща ми, които някога бяха негови приятели. Сега, насила или не, бяха слуги на Дорнан. Бяха тук и превземаха спешното отделение с големите си кожени якета и с едва скритите си пистолети на кръста. Няколко полицая и ФБР агента също така бяха сред тълпата, оставяйки твърде малко място за наистина болните и ранени хора, които се бяха свили в свободното място.
Един от мъжете, мускулест с дълга, бяла брада, се отправи към Джейс.
— Трябва да се върнеш в клуба и да вкараш ред — каза му. — Другите са извън играта и това те прави най-висшестоящия член на клуба.
Джейс поклати глава.
— Не, Слим. Няма да оставя семейството си тук. Трябва да знам какво се случва.
Слим1, който в действителност никак не беше слаб, пристъпи напред.
— Познавам те, откакто беше малък сопол — каза, поставяйки ръката си върху рамото на Джейс. — И, хлапе, щом ти казвам, че трябва да се връщаш в клуба, значи трябва да си закараш гъза в шибания клуб.
Джейс ме погледна.
— Тръгвай — прогърмя гласът му. — Клубът. Веднага.
Отворих уста, за да отвърна, че бих предпочела да остана тук, когато Джейс ме хвана за китката и започна да ме дърпа със себе си.
— Хей — запротестирах, разтърсвайки ръката му, — искам да съм тук, когато Дорнан се събуди.