Не, това, което ни срещна с Елиът, не беше приказка. Бе шибан кошмар. Беше рискувал всичко за мен. Бе се отказал от кариерата си, за да се увери, че ще бъда в безопасност далеч от Ел Ей и „Джипси Брадърс“.
Но въпреки всичко това, до този момент, до тази част от секундата, в която ми беше прошепнал, че ме обича, не бях вярвала, че съм годна за любов.
Не и след това, което ми бяха причинили.
Можех да видя, че все още водеше вътрешна битка, противеше се на чувствата си, опитвайки се да ме отблъсне. Започвах да го губя.
— Обичам те, Джулз — беше казал, затъквайки едно измъкнало се кичурче коса зад ухото ми. — Но не мога. След това, което ти причиниха…
В този момент очите ми се бяха напълнили със сълзи, защото въпреки че беше минала повече от година от онази нощ, все още можех да усетя всяко едно нещо, което ми бяха причинили сякаш бе вчера.
— Елиът — прошепнах пламенно, — единственият ми път. Единственият ми път и беше по този начин. Можеш да го превърнеш в нещо хубаво. Можеш да ме поправиш.
Целунах го отново, а той простена в устата ми и решителността му бавно започна да му се изплъзва.
— Господи, обичам те — изрече той, а прекрасно чувство на топлина се разля по тялото ми.
— Елиът, имам нужда да ми покажеш — прошепнах срещу устата му, защото думите не бяха достатъчни за разбито момиче като мен.
И ми показа. Изпълни ме така, че да съм цяла отново. Така, че да съм обичана.
След този пръв път не чувствах нищо друго, освен чисто и неподправено облекчение.
Облекчение, че в крайна сметка не бях призрачно момиче, което живее в сенките и обладава бедното момче, което я беше избавило от сигурната смърт.
Облекчение, че имах достатъчно късмет, за да бъда открита от някой, който можеше да ме залепи отново парче по парче.
Съпоставката между миналото и настоящето ни не можеше да бъде по-контрастна. Невинност и вина. Сутрин и вечер. Живеене и умиране, малко по малко. Главата ми запулсира, когато пристегнах халата около кръста си, и внезапно почувствах гадене и несигурност. Заклатушках се към канапето с изтръпнали крайници и се проснах по задник.
— О, боже мой, Елиът. Колко пъти ще водим този разговор? Не си направил нищо лошо. Аз дойдох при теб, не си ли спомняш? — Една сълза се заформи в ъгълчето на окото ми и аз я прогоних тихомълком. — Обичах те.
Лицето му посърна и в този момент ми се прииска да забравя за Джейс, за братята му, за Дорнан и да се хвърля в обятията на Елиът. Защото щеше да бъде по-лесно. Нямаше никога, никога да ме нарани. Щеше да ме обича и да се отнася с мен като с кралица до края на дните ми.
Но щеше да бъде лъжа.
Спря да крачи пред мен и коленичи с разширени, умоляващи очи.
— Знаеш ли защо си тръгнах накрая? — попита.
— Да — отвърнах сухо, — омръзна ти да ти крада пистолета.
Усмихна ми се тъжно, преди отново да сведе поглед към земята.
— Имаше кошмари постоянно.
Кимнах. Спомнях си нощите, увита във влажните чаршафи, крещяща безгласно, а въздухът в дробовете ми застиваше сякаш ме задушаваха.
— Така е.
— Спомняш ли си как викаше за помощ, когато те връхлетяваха? — попита.
Замръзнах на място.
— Не? — предположи той.
Поклатих глава. Не си спомнях някога да съм казвала нещо, спомнях си единствено изгарящата болка и ужаса. Винаги ужаса.
Елиът потърка замъглените си очи.
— Тръгнах си, защото бяха изминали три години, а ти все още викаше неговото име.
Един погребан спомен изплува на повърхността — дълго след като е бил заровен с кръв и мръсотия — разклащайки ме до дъното на душата ми.
Джейс! Джейсън!
— О! — възкликнах.
— Знам, че си мислеше, че заминах, защото съм искал нормален живот. Деца, брак и всичко подобно.
— Да — отвърнах, внезапно почувствала се празна и куха отвътре.
— Никога нямаше да поискам тези неща от теб. Знаех, че не можеше да ми ги дадеш. Всичко, което исках, беше ти, Джулз. Какво щеше да стане, ако бях останал? Ако се бях борил с обстоятелствата. — Гласът му се пречупи. — Не трябваше да те напускам. Съжалявам. Мисля за теб всеки ден. Какво можеше да бъде. Какво щеше да бъде, ако те бях срещнал и те бях отвел от онзи шибан клуб, преди да ти причинят това. — Ръката му се притисна нежно към бедрото ми, изпращайки изгарящи тръпки от припомнени мъки по гърба и опънатите ми нерви.