— Добре! Добре! Това с нищо не ме обвързва.
— Сто петдесет и три ливри16 — каза докторът и вписа числото в бележника си.
— Много ли съм тежък?
— О не, господин Кенеди — обади се Джо. — Всъщност аз съм лек и ще се уравним.
Като каза това, Джо зае бързо мястото на ловеца.
— Сто и двадесет ливри — вписа докторът.
— Хе! Хе! — усмихна се самодоволно Джо.
Защо се усмихваше? Никога не би могъл да обясни.
— Мой ред е — каза Фергюсън.
И вписа своето тегло — сто тридесет и пет ливри.
— И тримата заедно не тежим повече от четиристотин ливри — каза той.
Седма глава
Доктор Фергюсън се занимаваше от доста време с подробностите по своята експедиция. Ясно е, че балонът, това чудно превозно средство, което трябваше да го пренесе по въздуха, беше непрестанно предмет на неговите грижи. В самото начало, за да не стане много голям, той реши да напълни аеростата с водород, който е четиринадесет пъти и половина по-лек от въздуха.
След много точни изчисления докторът намери, че необходимите предмети за неговото пътешествие и апаратът му ще трябва да тежат четири хиляди ливри. И тъй, трябваше да пресметне каква подемна сила можеше да издигне тая тежест, а впоследствие и каква щеше да бъде нейната вместимост.
Тежест от четири хиляди ливри измества четиридесет и четири хиляди осемстотин и четиридесет и седем кубически стъпки въздух17, а това ще рече, че четиридесет и четири хиляди осемстотин четиридесет и седем кубически стъпки въздух тежат около четири хиляди ливри.
Като даде на балона вместимост от четиридесет и четири хиляди осемстотин четиридесет и седем кубически стъпки и като го напълни вместо с въздух с водород — четиринадесет пъти и половина по-лек, той ще тежи само двеста и седемдесет и шест ливри — явява се нарушаване на равновесието или една разлика от три хиляди седемстотин и двадесет и четири ливри. Тая разлика между тежестта на газа, който се съдържа в балона, и тежестта на околния въздух, съставя подемната сила на аеростата.
Но ако се вкарат в балона тия четиридесет и четири хиляди осемстотин четиридесет и седем кубически стъпки газ, за които говорим, той ще бъде съвършено пълен. А това не бива да става, защото с издигането на балона в по-разредените въздушни пластове газът, който той съдържа, се разширява и може скоро да скъса ризата. Затова обикновено балоните се пълнят до две трети.
Но докторът въз основа на някакво единствено на него познато съображение реши да напълни аеростата си само до половина и да даде на балона си почти двойна вместимост, понеже трябваше да вземе четиридесет и четири хиляди осемстотин четиридесет и седем кубически стъпки водород.
Той му придаде оная продълговата форма, която се смята за най-добра. Хоризонталният диаметър беше петдесет стъпки, а вертикалният — седемдесет и пет. Така получи сфероид, чиято вместимост възлизаше на кръглата цифра деветдесет хиляди кубически стъпки.
Ако доктор Фергюсън имаше възможност да използува два балона, вероятностите му за успех щяха да станат по-големи. И наистина, ако единият се скъса във въздуха, човек може да се задържи с другия, като хвърля баласт. Но да се управляват два аеростата е много трудно, когато трябва да се запази в тях еднаква подемна сила.
След дълги размишления Фергюсън успя чрез едно умело разположение да използува предимствата на двата балона, като избегне неудобствата им. Той направи два различни по големина балона и ги постави един в друг. Във външния балон, който беше запазил посочените от нас по-горе размери, имаше друг, по-малък, със същата форма — хоризонталният му диаметър беше четиридесет и пет стъпки, а вертикалният — шестдесет и осем. И тъй, вместимостта на този вътрешен балон беше само шестдесет и седем хиляди кубически стъпки. Той трябваше да плава в заобикалящия го газ. Една клапа се отваряше от единия балон към другия и позволяваше в случай на нужда да бъдат свързани един с друг.
Това разположение имаше следното предимство: ако трябваше да се пусне газ, за да слязат, щяха да пуснат най-напред газ от големия балон. Дори ако се наложеше да се пусне всичкият газ от него, малкият щеше да остане недокоснат. Тогава можеха да се освободят от външната риза като от излишен товар и останал сам, вторият аеростат нямаше да бъде играчка на вятъра като полуиздутите балони. Освен това, ако при злополука външният балон се скъсаше, вътрешният щеше да се запази.