Двата аеростата бяха направени от плътна лионска тафта, намазана с гутаперча. Това лепливо смолесто вещество е напълно непромокаемо. Киселините и газовете по никакъв начин не могат да го разложат. Сложена бе двойна тафта в горния край на балона, където е съсредоточено и почти цялото налягане.
Тази риза може да задържа газа неограничено време. Девет квадратни стъпки от нея тежаха половин ливра. И понеже повърхнината на външния балон беше около единадесет хиляди и шестстотин квадратни стъпки, ризата му тежеше шестстотин и петдесет ливри. Ризата на втория балон, чиято повърхнина беше девет хиляди и двеста квадратни стъпки, тежеше само петстотин и десет ливри: и тъй, двете ризи заедно тежаха хиляда сто и шестдесет ливри.
Мрежата, която щеше да придържа коша, беше изплетена от много здраво конопено въже. Двете клапи бяха изработени най-грижливо като кормилото на кораб.
Кръглият кош, петнадесет стъпки в диаметър, бе изплетен от върба и подсилен с лек железен скелет — в долната му част имаше еластични пружини за умъртвяване на ударите. Той и мрежата не тежаха повече от двеста и осемдесет ливри.
Освен това докторът поръча да направят четири сандъка от ламарина, дебела две линии. Те бяха свързани помежду си с тръби, на които имаше кранове. Той прибави и една серпантина около два пръста в диаметър, която завършваше с две прави, различни по дължина тръби — по-голямата беше дълга двадесет и пет стъпки, а по-късата само петнадесет.
Ламаринените сандъци бяха напъхани едни в други в коша така, че да заемат колкото се може по-малко място. Серпантината, която трябваше да се прикрепи едва по-късно, бе опакована отделно заедно с една много силна електрическа бунзенова батерия. Този апарат беше така умело съчетан, че не тежеше повече от седемстотин ливри, и то заедно с двадесетте и пет галона вода, които бяха в отделен сандък.
Определените за пътешествието уреди се състояха от два барометъра, два термометъра, два компаса, един секстант, два хронометъра, един изкуствен хоризонт и един алтазимут за определяне положението на далечните и недостъпни предмети. Гринвичката обсерватория се беше поставила на разположение на доктора. Но той нямаше намерение да прави физически опити. Искаше само да знае в каква посока се движи и да може да определя местоположението на главните реки, планини и градове.
Снабди се с три здрави железни котви и с лека и здрава копринена стълба, дълга около петдесет стъпки.
Изчисли също точното тегло на припасите си: те се състояха от чай, кафе, сухари, солено месо и пемикан18, който в нищожен обем съдържаше много хранителни вещества. Независимо от достатъчния запас ракия той имаше и два сандъка вода — всеки от тях съдържаше по двадесет и два галона. С изяждането на различните храни малко по малко щеше да намалява и тежестта, взета с аеростата. А трябва да се знае, че равновесието на един балон в атмосферата е крайно чувствително. Загубата на почти незначителна тежест може да причини значително изместване.
Докторът не забрави нито палатката, която щеше да покрива част от коша, нито одеялата, които съставляваха единствената постеля на пътешествениците, нито ловджийските пушки, нито припасите барут и патрони.
Ето накратко различните му пресмятания:
Фергюсън — 135 ливри
Кенеди — 153
Джо — 120
Тегло на първия балон — 650
Тегло на втория балон — 510
Кош и мрежа — 280
Котви, уреди, пушки, одеяла, палатка, разни сечива — 190
Месо, пемикан, сухари, чай, кафе, ракия — 386
Вода — 400
Апарат — 700
Тегло на водорода — 276
Баласт — 200
Всичко — 4000 ливри
Такова беше извлечението от четирите хиляди ливри, които доктор Фергюсън имаше намерение да вземе със себе си. Той вземаше двеста ливри баласт, „за непредвидени случаи само“ казваше той, защото се надяваше, че няма да се възползува от него благодарение на своя апарат.
Осма глава
На 10 февруари приготовленията бяха към своя край, вместените един в друг аеростати бяха напълно завършени. Те бяха издържали силно въздушно налягане отстрани. Това изпитание даваше добра представа за здравината им и показваше колко грижливо са били изработени.
На 16 февруари „Решителний“ хвърли котва пред Гринвич. Той беше параход с витло, с осемстотин тона вместимост, с добри мореходни качества и продоволствуваше последната експедиция на сър Джеймс Рос в полярните области. Капитан Пенет минаваше за приятен човек. Той особено се интересуваше от пътешествието на доктора, когото ценеше отдавна.