Трюмът на „Решителний“ бе пригоден така, че да побере аеростата. Той бе пренесен там най-предпазливо през деня на 18 февруари. Прибраха го на дъното на парахода така, че да бъде в пълна безопасност. Кошът и неговите принадлежности, котвите, въжетата, храната, сандъците за вода, които трябваше да бъдат напълнени при пристигането — всичко бе подредено под надзора на Фергюсън.
Натовариха също десет бъчви сярна киселина и десет бъчви старо желязо за получаване на водород. Това количество беше предостатъчно, но трябваше да се вземат мерки срещу възможните загуби. Апаратът за получаване на газа, който се състоеше от тридесетина бурета, бе поставен в дъното на трюма.
Всички тези приготовления бяха привършени на 18 февруари вечерта. Две уютно наредени каюти очакваха доктор Фергюсън и приятеля му Кенеди. Както продължаваше да се кълне, че няма да замине, Кенеди се качи на парахода с цял ловджийски арсенал — с две превъзходни двуцевни пушки, които се пълнеха откъм затвора, и с прекрасна карабина от фабриката на Пюрдей Мур и Диксон в Единбург.
С такова оръжие ловецът най-спокойно можеше да забие от две хиляди стъпки куршум в окото на дива коза. Освен това той имаше два револвера Колт с по шест патрона за непредвидени случаи. Но кутията му с барут, патрондашът, сачмите и патроните не надхвърляха определеното от доктора тегло.
Тримата пътешественици се настаниха на парахода на 19 февруари през деня. Посрещнати бяха с голямо уважение от капитана и неговите офицери — докторът продължаваше да бъде доста равнодушен, загрижен единствено за своята експедиция, Дик бе развълнуван, но се мъчеше да прикрие вълнението си, а Джо подскачаше и се шегуваше наляво и надясно. Той бързо стана шегобиецът в каютата на боцманите, където бе определена койка и за него.
На 20 февруари Кралското географско дружество даде голяма прощална вечеря на доктор Фергюсън и на Кенеди. Капитан Пенет и неговите офицери присъствуваха на вечерята, която беше много оживена и се изля много вино. Пиха се достатъчно много наздравици, за да бъде осигурен на всички сътрапезници стогодишен живот. Сър Френсис М. председателствуваше със сдържано, но пълно с достойнство вълнение.
За голямо съжаление на Дик Кенеди дигнаха се много наздравици и за него. След като пиха за „неустрашимия Фергюсън, славата на Англия“, трябваше да пият за „не по-малко смелия Кенеди, неговият безстрашен спътник“. Дик силно се изчерви, но това мина за скромност: ръкоплясканията се удвоиха. Дик още повече се изчерви. На десерта се получи писмо от кралицата. Тя поздравяваше двамата пътешественици и им пожелаваше успех в начинанието.
Това стана причина да се дигнат нови наздравици за „нейно прелюбезно величество“.
В полунощ след трогателни сбогувания и горещи ръкувания сътрапезниците се разделиха.
Лодките на „Решителний“ чакаха на Уестминстерския мост. Капитанът се настани заедно с пътниците и с офицерите си и бързото течение на Темза ги отнесе към Гринвич.
В един часа всички спяха в парахода.
На другия ден, 21 февруари, в три часа сутринта пещите хъркаха. В пет часа дигнаха котва, витлото се завъртя и „Решителни“ заплава към устието на Темза.
През дългите свободни часове при пътуването докторът провеждаше истински курс по география в столовата на офицерите. Тия младежи се увличаха в откритията, направени през последните четиридесет години в Африка.
Любопитството на слушателите на Фергюсън бе особено възбудено, когато той ги запозна подробно с подготовката на своето пътешествие. Пожелаха да проверят изчисленията. Спореха и докторът се намеси открито в разговора.
Изобщо чудеха се на сравнително малкото количество храна, което той вземаше със себе си. Веднъж един от офицерите подигна тоя въпрос пред доктора.
— Значи това ви изненадва — отговори Фергюсън.
— Разбира се.
— А колко време предполагате, че ще трае моето пътешествие? Цели месеци? Това е голяма грешка. Ако продължи, ние сме загубени, няма да пристигнем. Знайте, че няма повече от три хиляди и петстотин или да предположим, четири хиляди мили19 от Занзибар до сенегалския бряг. И така, ако изминаваме по двеста и четиридесет мили20 на дванадесет часа, което е по-малко от скоростта на нашите железници, достатъчни са седем дни, да преминем Африка, като пътуваме ден и нощ.
— Но тогава вие няма да видите нищо, няма да определите географското положение, нито ще опознаете страната.
— Напротив — възрази докторът, — ако аз съм господар на своя балон, ако се качвам или слизам по свое желание, ще се спирам, щом намеря за добре, особено когато има опасност някои много силни течения да ме отвлекат.
20
Сто левги (около 400 км). Докторът изчислява винаги в географски мили — 60 на един градус.