— А вие ще срещнете такива течения — каза капитан Пенет. — Има урагани, които изминават повече от двеста и четиридесет мили в час.
— Виждате, че с такава скорост — забеляза докторът — Африка може да се премине за дванадесет часа. Можеш да се събудиш в Занзибар и да си легнеш в Сен Луи.
— Но балон може ли да бъде влачен с такава скорост? — попита един офицер.
— Случвало се е — отвърна Фергюсън.
— И балонът издържал ли е?
— Прекрасно. Това е станало по време на коронацията на Наполеон, в 1804 година. Въздухоплавателят Гарньорен пуснал в Париж в единадесет часа вечерта балон, на който било написано със златни букви следното: „Париж, 25 фример, XIII година, коронация на император Наполеон, извършена от негово светейшество Пий VII.“ На другата сутрин в пет часа жителите на Рим видели същия балон да лети над Ватикана, да минава над римската област и да пада в езерото Брачано. И така, господа, един балон може да издържи на такива скорости.
— Един балон, да, но човек — обади се плахо Кенеди.
— Човек също! Защото балонът е винаги неподвижен спрямо въздуха, който го заобикаля. Той не се движи, а се движи самият въздушен пласт. Запалете свещ във вашия кош и пламъкът няма да трепне. Ако някой въздухоплавател се бе качил на балона на Гарньорен, нямаше да му стане нищо от тая скорост. Прочее аз не държа да опитам тая бързина и ако мога да се закача през нощта за някое дърво или за някоя канара, няма да пропусна случая. Освен това ние носим храна за два месеца, но нищо няма да попречи на нашия изкусен ловец да ни доставя дивеч в изобилие, когато кацнем на земята.
— Ах, господин Кенеди! Каква богата възможност да се проявите ще имате там! — обади се млад мичман, като гледаше със завист шотландеца.
— А освен удоволствието ще си спечелите и голяма слава — продължи друг.
— Господа — отговори ловецът, — вашите похвали… много ме вълнуват… но аз нямам право да ги приема…
— Как? — обадиха се от всички страни. — Вие няма ли да заминете?
— Аз няма да замина.
— Няма ли да придружите доктор Фергюсън?
— Не само че няма да го придружа, но аз съм тук само за да го възпра в последния миг.
Всички извърнаха поглед към доктора.
— Не го слушайте — отговори той със свойственото си спокойствие. — Не бива да се спори с него по този въпрос. Всъщност той знае много добре, че ще замине.
— Кълна се в свети Патрик! — извика Кенеди. — Уверявам…
— Не уверявай в нищо, приятелю Дик. Ти си измерен, претеглен, ти заедно с твоя барут, с твоите пушки и патрони. И така, да не говорим повече за това.
И наистина от тоя ден до пристигането в Занзибар Дик не продума вече нито дума.
Девета глава
„Решителний“ бързо плаваше към нос Добра надежда. Времето продължаваше да бъде хубаво, макар че морето стана по-бурно.
На 30 март, двадесет и седем дни след като отплаваха от Лондон, планината Маса се очерта на хоризонта. Моряците видяха с далекогледите си града Кейптаун, разположен в подножието на амфитеатър от хълмове и скоро „Решителний“ хвърли котва в пристанището. Но капитанът се отби там само за да вземе въглища — работа за един ден. На следния ден параходът плаваше на юг, за да заобиколи южния край на Африка и да навлезе в Мозамбикския пролив.
Веднъж разговаряха за управляването на балоните и Фергюсън бе помолен да даде мнението си по този въпрос.
— Не вярвам — каза той — да успеят някога да управляват балоните. Познавам всички изпитани и предложени системи. Нито една не е сполучлива, нито една не е приложима. Разбирате добре, нали, че съм се занимавал много с тоя въпрос, който е от толкова голямо значение за мене. Но не можах да го разреша с възможностите, които ми дава днешната механика. Би трябвало да се открие двигател с изключителна сила и невероятна лекота. И пак не би могло да се устои на по-силните течения! Досега прочее са се занимавали по-скоро с управляването на коша, а не на балона. Това е грешка.
— Има голямо сходство между аеростат и кораб, който се управлява лесно — възразиха някои.
— Не — отвърна доктор Фергюсън, — сходството е малко или никакво. Въздухът е много по-рядък от водата, където корабът е потопен само до половина, докато аеростатът е цял потопен в атмосферата и е неподвижен спрямо околната среда.
— Мислите ли тогава, че науката по въздухоплаване е казала последната си дума?
— О, не! Не! Трябва да се потърси друго и ако един балон не може да се управлява, нека поне се задържи в благоприятните въздушни течения. Колкото повече човек се издига, те стават много по-равномерни и са по-постоянни в посоката си. Не ги смущават вече долините и планините, които браздят повърхността на земното кълбо, а знаете, че това е главната причина за променливата посока на ветровете и за различната им сила. А когато тия зони бъдат определени, балонът сам ще се движи в благоприятните за него течения.